Според принципа на моркова и тоягата - как Дейтънското споразумение може да стане пример за подражание и в Сирия. Коментар от Маркус Бикел

на страниците на ФАЦ.

Решението на Обама и Путин е правилно: под егидата на ООН трябва да започнат преговори за слючване на мир в Сирия и то още през януари. Върховната цел е постигане на военно примирие. За първи път от началото на въстанието срещу сирийския диктатор Асад през 2011 година се очертава край на убийствата. Сигурно ще минат години, докато оръжията замлъкнат завинаги. Но с оглед на над 250 000 убити, единия милион ранени и бягството на половината население на страната американско-руското споразумение е лъч на надежда.

Добър пример за преговорите с представители на масовия убиец от Дамаск може да бъде Дейтънското споразумение за прекратяване на Босненската война преди 20 години. С принципа на моркова и тоягата навремето американският специален пратеник за балканите Холбрук успя да принуди сръбския диктатор Милошевич да сключи мир. Вярно, че Дейтън не донесе на Босна благосъстояние след три и половина години война, но оттогава насам няма въоръжени сблъсъци. Дейтънското споразумение беляза началото на края на господството на Милошевич. Защото още преди сключването на мира, трибуналът за военните престъпления в Хага започна разследване срещу човека, вероятно отговорен за смъртта на десетки хилиди хора. По време на подписването на Дейтънското споразумение Милошевич все още можеше да се представя за миротворец, заедно с хърватския и босненския президент Туджман и Изетбегович. Само четири години по-късно ситуацията в Рамбуйе изглеждаше съвършено различна. Диктаторът не участва в разговорите, защото над главата му вече висеше Дамоклевия меч на ареста. През май 1999 година беше повдигнато и официалното обвинение, а две години по-късно неговият демократично избран наследник Джинджич го предаде на трибунала в Хага.

Пример и за Сирия

Подобна двойна стратегия трябва да определя и подхода към Дамаск. Преговори с представители на режима за прекратяване на убийствата - да, безнаказаност за Асад - никога и за нищо на света. Още от 2011 година следователи от ООН около бившия главен прокурор от Хага Карла дел Понте събират доказателства за престъпленията на Асад. Към това се прибавят и хиляди конфискувани от опозиционните милиции документи на полицията и тайните служби. Дълъг е списъкът на държавния терор: изтезания в затворите, използване на касетъчни бомби, употреба на химическо оръжие.
[Над 4 млн. сирийци са избягали от страната от началото на войната, избухнала през 2011 г.]

Над 4 млн. сирийци са избягали от страната от началото на войната, избухнала през 2011 г.

Русия и Китай се противяха досега на създаването на съд по бързата процедура, подобен на създадения през 1993 година трибунал за Югославия. Те сигурно ще наложат и вето в Съвета за сигурност на ООН против съдебно дирене срещу техния съюзник от международния наказателен съд. Има обаче и други начини за наказателно преследване на диктатора Асад. Още от 2007 година специализираният трибунал на ООН за Ливан в Хага повдигна обвинения срещу членове на режима. Трибуналът е повдигнал обвинения срещу четирима членове на шиитските милиции Хизбула за убийството на дългогодишния ливански премиер Харири. Разследванията на германския специален пратеник Мелиз, който преди десет години обвини Асад в организирането на атентата, са в основата на обиненията.

Ясен сигнал

И 20 години след Дейтън хагското наказателно правосъдие срещу отговорните за балканските войни си остава един от големите успехи на международната общност. Посредниците на ООН трябва да си извадят поуки от това, когато през 2016 година започнат преговорите. Тъй като най-близкото обкръжение на Асад беше замесено в убийството на Харири, както и в потушаването на въстанието през 2011 година, наказателното преследване от трибунала за Ливан може да се окаже юридически изход от дилемата, в която Русия и Китай въвличат западните членове на Съвета за сигурност.

Обвинението срещу Асад би било ясен сигнал, че и пет години след началото на арабските революции, свободният свят не е забравил усилията на сирийските революционери. Това няма да съживи нито стотиците хиляди убити, нито съкровените надежди за една плуралистична система в Сирия. Те отдавна лежат под развалините на Холмс, Хама и Алепо. Една неделима и мултирелигиозна Сирия е история, също както и мултиетническа Босна отпреди войната. Но шансът Асад да бъде подведен под отговорност за своите военни престъпления още не е пропилян. Неговото предаване на трибунала в Хага би означавало справедливост за жертвите.

Маркус Бикел, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main