Без военен поход срещу "Ислямска държава" няма да се получи. Но само военните не стигат, твърди в коментара си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Райнер Херман.
С терористичните атентати в Париж "Ислямска държава" (ИД) постигна две цели: засили страховете във Франция и света и бързо произведе призиви за твърди мерки, включително с военни средства. Освен това като ответен удар френските бойни самолети също се включиха в поразяването на цели в "столицата" на ИД - град Рака.
Точно това обаче целеше "Ислямска държава". Терористите искаха да предизвикат свръхреакция на Запада и да го въвлекат във война. Така те могат да твърдят, че Западът воюва срещу исляма. А той (Западът) е изправен пред сериозна дилема: от една страна той не бива да позволява на ИД да диктува неговите действия, а от друга не може да игнорира обявената му война от ислямистите. Отговорът на терора трябва да бъде стратегия, която обещава да постигне повече от досегашните резултати в борбата срещу терора. Защото откакто тя беше обявена - след атентатите от 11 септември - броят на склонните към насилие ислямисти, присъединили се към терористични групи, нарасна застрашително.
Многоходова стратегия
За да може стратегията за борба срещу ИД да постигне успех и дългосрочно да премахне опасностите, тя трябва да включва различни мерки: да осигури победа над ИД с военни средства, да реформира нефункциониращите арабски държави, да обезоръжи идеологията на джихада и да направи така, че застрашените мюсюлмански младежи най-сетне да намерят своето място в нашето общество.
Без военна намеса това няма да стане. Защото ИД владее големи територии и нарича себе си "държава", въпреки че отхвърля международното право. Унищожаването на този халифат ще отслаби неговата притегателна сила, която нараства едновременно с териториите, които ислямистите завоюват. Така ИД няма да може да предлага пространство на чуждестранните бойци, които вече внасят терора и в собствените си страни.
Без военен поход срещу ИД няма да се мине, още повече че това може да бъде постигнато стане с конвенционални военни средства - въздушни удари и сухопътна операция. Освен това трябва да бъде разширена антитерористичната коалиция, която досега не е постигнала особен успех в войната срещу ИД. Храбрите бойци пешмерга няма да са достатъчни за успеха на операцията по суша, а западните въздушни удари срещу джихадистите няма да надвият терористите. Освен това нито една западна държава не е готова на такъв ход - да изпрати свои военни части да се бият по суша с джихадистите.
Дори деца биват обучавани от ИД за джихадисти
Повечето военни интервенции на Запада в Близкия изток дотук са се проваляли. Единственото изключение е Кувейт през 1991 година, когато в западната коалиция се включиха и повечето арабски държави. И сега няма да стане без участието на арабските държави, които също са толкова застрашени от "Ислямска държава", колкото и западните. На тях обаче, както впрочем и на Турция, им липсва политическа воля за военна интервенция срещу ИД. Саудитска Арабия смята Иран, а не ИД, за свой основен враг. А Турция се занимава повече с кюрдите, отколкото с терористите от "Ислямска държава".
Там е коренът на злото
Саудитска Арабия воюва и на идеологическия фронт. Дори ИД да бъде победена във военно отношение, джихадистката идеология ще продължи да съществува и ще се превърне в хранителна среда за нови поколения терористи. Ислямът на ИД е немислим без исляма в Саудитска Арабия. Все още саудитските проповедници призовават към насилие срещу друговерците. Все още много саудитци са убедени, че притежават монопола върху тълкуването на исляма. Войната срещу ИД може да бъде спечелена, само ако саудитските теолози обявят война на джихадистката идеология и се разделят с претенцията, че тяхната интерпретация на исляма стои над всички други религии. Тогава в обществото ще бъдат възприети и умерените мюсюлмани, които все още биват криминализирани от репресивните режими.
Тунис, където ислямистите не са изключени от политическия живот на страната, и Дубай, който с доброто си управление създаде благосъстояние, са пример за това, че и в арабския свят може да има функциониращи държави. Международният консенсус за едно преходно правителство в Дамаск и бъдещето на Сирия няма да окаже пряко въздействие върху борбата срещу ИД, но ще облекчи създаването на ефикасен фронт срещу нея.
И накрая: мюсюлманските младежи у нас трябва да почувстват, че са приемани, за да не се поддават на пропагандата на ИД. Това не изключва и ефикасното наблюдение на рисковия контингент, което обаче трябва да залага не толкова на електронното следене, колкото на внедряването на информатори. Всички тези мерки трябва да вървят паралелно с военната интервенция срещу "Ислямска държава".
Райнер Херман, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
