Една буква казва понякога много. Досега бе Донецьк, а вече е Донецк. Сепаратистите изтриха само един „ь" от табелата с името на града - и ето, че то вече е руско. Тихото примъкване на Донбас към Русия върви с пълна сила.
Проруските сепаратисти променят имената на улици и селища в териториите от Източна Украйна, които се намират под техен контрол. „Това вече е друга страна", казва в интервю Игор Мартинов, провъзгласен от сепаратистите за кмет на Донецк. И добавя, че украинските знамена и гербове също скоро ще изчезнат от публичното пространство.
По-малко Украйна, повече Русия
На преговорите в Минск през февруари беше договорено, че източноукраинските региони Донецк и Луганск, където живеят между два и три милиона души, ще получат повече права, но ще останат част от Украйна. В началото на октомври тази договореност беше потвърдена от германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд по време на срещата им в Париж с руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко. Случва се обаче точно обратното. От началото на септември вече няма бойни действия, затова пък тихомълком беше подновено започналото още през пролетта на миналата година отцепване на въгледобивния район Донбас от Украйна. Далеч от погледа на международната общност се творят свършени факти. При това без Москва да е поела формално контрола над Източна Украйна или пък направо да я анексирала, както постъпи с Крим.
Още преди месеци редом с украинските гривни сепаратистите въведоха рублата като паралелна валута. На 1 септември рублата дори стана официална валута в Луганск. В Донецк руските пари също постепенно изместват украинските. Сепаратистите си имат обяснение: Украйна не праща пари. И наистина, в Минск беше договорено, че Киев ще поднови изплащането на пенсии и заплати, но засега тази уговорка си остава само на хартия.
Промени настъпват и в сферата на образованието. Украинските медии съобщават, че в края на август тъй наречените от Москва „хуманитарни конвои" са докарали над 500 тона учебници за контролираните от сепаратистите региони. Днес учениците в Донецк и Луганск вече учат по руски учебници, които доста се различават от украинските - особено учебниците по история. Постепенно се въвежда и руската образователна програма.
Кой контролира войските?
Очевидно и въоръжените сили на сепаратистите постепенно попадат под руски контрол. Още от самото начало на конфликта, Украйна и Западът обвиняват Русия, че подпомага сепаратистите с оръжие и жива сила, но Москва отрича. В същото време в рамките на споразумението от Минск Русия съвсем официално изпрати военни съветници в размирните региони, за да наблюдават спазването на примирието. С тази цел руски и украински военни поддържат общ наблюдателен център. „Руснаците са изпратили свои наблюдатели във всички батальони и във всички по-големи подразделения", каза тези дни Александър Ходаковски, който отговаря за сигурността в самопровъзгласилата се „Донецка народна република". Така Русия на практика контролира войските.
Много сепаратисти мечтаят и за руски паспорти. Денис Пушлин, един от техните лидери в Донецк, допуска, че в бъдеще гражданите на „Народната република" ще могат официално да кандидатстват за руско гражданство. Позовавайки се на „добре осведомени източници", московският правителствен вестник „Росийская газета" написа, че Кремъл още не е дал зелена светлина, но че в бъдеще това може да се промени. А един информационен портал, който симпатизира на сепаратистите, съобщи тези дни, че до края на годината в руския град Ростов на Дон ще бъде създадена специална служба, която „по облекчена процедура" ще може да издава руски паспорти на живеещите в Донецк и Луганск.
Какво цели Кремъл?
Това няма да бъде никаква новост. По същия начин Москва действаше и в други замразени конфликти в бивши съветски републики - например в Грузия, където също се раздаваха руски паспорти. Като следваща стъпка Русия призна за независими държави отцепилите се провинции Абхазия и Южна Осетия.
Западни наблюдатели като Винфрид Шнайдер-Детерс отбелязват, че безшумното примъкване към Русия на източноукраинските региони, контролирани от сепаратистите, противоречи както на официалната политика на Кремъл, така и на договореностите от Минск. Публицистът и добър познавач на Украйна смята, че Русия не иска да замразява и този конфликт: „Путин желае тези конструкции да останат вътре в украинската държава, като целта му е те да играят ролята на траен дразнител", казва експертът. Ако този план не се осъществи, Москва ще прибегне до резервния си вариант: окончателното отцепване на Донбас от Украйна, прогнозира Шнайдер-Детерс.
DW
