Израелците и палестинците не са в състояние да успокоят дори актуалната ситуация в Ерусалим. Как при това положение биха могли да постигнат траен мир в региона? Коментар на Ханс-Кристиан Рьослер от ФАЦ.

Хиляди израелски полицаи и войници не успяват да въдворят ред в Близкия изток. Палестински атентатори нападат с нож израелци или стрелят безразборно по обществени места - без да се страхуват за живота си. От седмици насам най-силната армия и най-ефективната тайна служба в региона сякаш са безсилни пред младите палестинци, чиято сляпа ярост е безпощадна и към млади, и към стари. Интервалът между терористичните нападения става все по-кратък: от повече от година насам районът просто не успява да се успокои, а израелските и палестински политици явно не са си извлекли никакви поуки от грешките си от миналото.

Ето, че днес отново ставаме свидетели на онова, което се случи през есента на 2014-та. И тогава всичко започна с безредици на ерусалимския Храмов хълм: мюсюлманите се страхуваха, че евреите искат да ги изтласкат от джамията Ал Акса. Израелският премиер Бенямин Нетаняху и палестинският президент Махмуд Абас обаче твърде късно осъзнаха, че трябва да се намесят, за да спрат насилието. Абас дори и днес продължава да разпалва искрите на пожара в много от своите речи, а Нетаняху забрани едва след две седмици на членовете на Кнесета и на правителството да ходят на Храмовия хълм. Мюсюлманите приемаха за чиста провокация най-вече посещенията на национално-религиозните евреи, т.е. на коалиционните партньори и избиратели на Нетаняху.
Ерусалим си остава дълбоко разединен

Вместо да търсят трайни решения, израелците и палестинците се провалят изцяло още при опита да овладеят моментни кризисни ситуации. Новите планове за издигане на нови стени в уж "завинаги неделимия град" красноречиво доказват израелския провал: Ерусалим си остава един дълбоко разединен град. Близо 80% от атентаторите са от арабската част на града, която Израел завладя преди 48 години и по-късно анексира.

Нито десните, нито левите правителства направиха сериозен опит да интегрират арабското население и да превърнат свещения град в пример за мирно съжителство между евреи и мюсюлмани. Арабските квартали се превърнаха в гета, в които над 70% от населението живеят в мизерия. По-младите поколения са обезверени и са загубили и последния остатък уважение както към израелската държавна власт, така и към палестинското ръководство.

Израелското правителство не обича да говори за собствените си пропуски. То предпочита да обвинява автономните палестински власти и лично Абас за антиизраелските провокации и подстрекателства, които според тях проправили пътя за сегашния нов изблик на насилие.

В действителност обаче организации като Организацията за освобождение на Палестина (OОП), Фатах, че дори и Хамас са изгубили контрола си над младите палестинци. А всъщност точно тези млади хора съставляват половината от населението на автономните области и на Източен Ерусалим.

Посещаваните от младите палестинци интернет-сайтове представят 80-годишния Абас като карикатурна фигура, която е достойна единствено за подигравки и омраза. Тъкмо онлайн започна и арабският бунт в Палестина. Много млади палестинци нямат желание търпеливо да чакат следващата голяма конференция на ООП или международното признание за страната.

Бързата загуба на авторитета на палестинското ръководство върви ръка за ръка с процес на разложение сред самите автономни власти. Този процес би могъл да нанесе смъртоносен удар на двудържавното решение за региона, защото автономната власт е тази, която трябва да положи основите на бъдещата палестинска държава.

Но вместо да се създаде държава, през последните шест години в ивицата Газа се проведоха три войни. Ако сегашната ескалация на насилието продължи, като нищо може да се стигне до трета интифада.

От двете страни в конфликта едва ли може да се очаква нещо смислено. След като дори не са в състояние поне що-годе да усмирят Ерусалим, как ли биха могли да решат целия близкоизточен конфликт?

Обезверен от безрезултатността на предишни преговори, Абас предпочита да се обръща пряко към ООН и да избягва контактите с Нетаняху. Той пък, на свой ред, няма намерение да закрива израелски селища, защото се опасява от вътрешноизраелска гражданска война. Нетаняху предпочита сегашното статукво, макар че то може да доведе до нов терор и да ускори провала на Абас. А това е рисковано, защото колкото по-слаби са автономните палестински власти и техните сили за сигурност, толкова повече отговорност ще трябва да поеме Израел на Западния бряг на река Йордан. В крайна сметка това би означавало, че освен за арабските жители на Източен Ерусалим, които са 300 000, окупационната власт ще трябва да се грижи и за близо трите милиона палестинци.

Безпътица в Близкия изток

От две десетилетия насам международната общност поддържа живота на автономните палестински власти с помощта на много милиарди евро, докато Израел продължава да строи нови селища на Западния бряг. Чуждестранните политици не спират да повтарят старата формула за двудържавно решение и с финансовите си инжекции се опитват някак да стабилизират близкоизточния пациент.

Само че едно време международната подкрепа беше замислена като стартова помощ за създаването на жизнеспособна палестинска държава, която впрочем трябваше да възникне още през миналото столетие, а не за да облекчава финансовите разходи на Израел по окупацията.

И в Германия обаче все още има мнозина, които напразно си мечтаят за някакъв нов мирен процес, вместо с оглед на насилието и трайната криза, да признаят, че пътят, по който се тръгна в Осло, не води до никъде. Канцлерката Меркел ще има достатъчно теми за обсъждане с Нетаняху, който пристига днес (21.10.) в Берлин.

Ханс-Кристиан Рьослер, ФАЦ

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main