Движението "Пегида" отбеляза една година от създаването си с многохиляден митинг в Дрезден. Германците обаче са научили историческия си урок и дават отпор на грозното ксенофобско явление. Коментар от Александър Андреев.
Движението "Пегида" отбеляза една година от създаването си с многохиляден митинг в Дрезден. Срещу неговите привърженици обаче се изправиха също толкова хиляди либерално настроени германци. Те участваха в шествия в различни части на града. Същата вечер репортерът на Дойче Веле Джафар Абдул Карим беше нападнат, докато се опитваше да вземе интервю от участници в митинга на антиислямското движение.
Атаката срещу нашия колега за пореден път демаскира "Пегида" като агресивно и ксенофобско движение, което откровено залита към неонацизъм. Не случайно на демонстрацията в неделя неговите привърженици аплодираха шокиращото изказване на един булеварден писател (колкото и да е парадоксално – от турски произход), който изрази носталгия по хитлеристките концлагери. Впрочем въпросният Пиринчи веднага попадна в полезрението на правосъдието, защото в Германия е забранено да се хвали Хитлеровия режим. А издателството, което публикуваше досега книгите му, незабавно прекрати договора си с него.
Защо "Пегида" набра толкова сили
На този фон най-лесно ще бъде веднага да обозначим привържениците на "Пегида" като безнадеждни и архаични фашисти и да не се занимаваме повече с тях. Моралното основание за такова неглижиране е изцяло налице. Само че всеки, който високомерно и с погнуса просто извърне глава от това движение, ще сгреши. Първо защото "Пегида" успя да яхне вълната от тревоги и страхове, надигнала се в Германия в отговор на бежанския поток. И второ: това движение с постоянство се придвижи от сумрачния, най-десен ъгъл на обществото почти до самия му център.
Вярно, доста му помогнаха и някои политици, които с откровен популизъм също злоупотребяват с опасенията на хората. Баварският премиер Хорст Зеехофер например демонстративно се противопостави на коалиционната си партньорка Ангела Меркел и дори се прегърна с нейния неуморен критик Виктор Орбан, знаменосец на антибежанските емоции в Европа. А вътрешният министър Томас де Мезиер, който се е видял в чудо с бежанците, на няколко пъти също си изтърва нервите. Всичко това налива вода в мелницата на "Пегида".
Германия има ужасяващ опит
На този фон би трябвало да се отнасяме изключително внимателно към грозното ксенофобско явление. Лично за мен е удивително именно с каква сериозност и непоколебимост останалата част от обществото и мнозинството политици възмутено отхвърлят прашните националистически и ксенофобски лозунги на "Пегида". Германия има зад гърба си ужасяващ исторически опит и в обществото безотказно действа инстинктът, рефлексът да реагира начаса и най-категорично срещу всичко, което напомня за престъпленията на националсоциализма. Историческата памет предава от поколение на поколение предупреждението, че расизмът и човеконенавистта, които в крайна сметка окървавяват цялата планета и оставят по бойните ѝ полета десетки милиони трупове, обикновено правят първите си крачки съвсем безобидно и най-демократично.
За разлика от другаде, включително в България или Унгария, където страхът от бежанците автоматично и масово преминава в агресия и враждебност, германците са научили историческия си урок. И дават отпор на "Пегида".
DW