Германските политици не спират да говорят за тях: т. нар. "транзитни зони" ни се представят като някаква панацея за решаването на бежанската криза.
Каква нелепост, отбелязва в коментара си Феликс Щайнер.
Понякога думи, за които доскоро никой не е знаел какво точно означават, могат само за няколко дни да подчинят на себе си целия дебат. От края на миналата седмица всички говорят за изграждането на "транзитни зони" по границите на Германия. Вътрешнополитическият дебат по темата, воден между ХДС, ХСС и СДП, т.е. в рамките на правителството, създава впечатлението, че идеята е в състояние да реши проблема с бежанците и да сложи ред по границите. Затова и с интерес ще очакваме да видим какво предвижда законопроектът на вътрешния министър. Но още отсега на всеки разумно мислещ човек му е ясно, че тук не става въпрос за някво вълшебно лекарство. Защото обстановката на австрийско-германската граница изобщо не може да се сравнява със ситуацията на което и да било германско летище.
Огромни лагери за интерниране?
По основните пътища на бежанските потоци би трябвало да бъдат изградени огромни халета, в които ще се извършва контролът за произхода на пришълците и ще бъдат обработвани техните молби за получаване на убежище. Тези съоръжения трява да бъдат добре осигурени с огради и бодлива тел, за да не може никой да ги напуска без разрешение. Дори само заради историческата обремененост на Германия подобни лагери за интерниране на огромни маси хора не трябва да се появяват. Да не говорим за това, че те са безпредметни, тъй като бежанците просто могат да ги заобикалят. Защо е тогава цялото това вълнение?
Въпросът има политическо изражение. Тъй като около дебата за бежанците партиите могат да загубят част от избирателите си, с дебата за "транзитните зони" политиците целят да симулират активност - да създадат впечатлението, че нещо се прави. Сякаш исках да ни кажат: ние ще се погрижим и ще намалим вашите грижи и страхове. Ще решим проблема!
Създаване на очаквания
Това е игра с висок рисков потенциал. Защото подобни предложения и дискусии създават огромни очаквания у обществото. Очаквания, които няма как да се оправдаят накрая (дори и ако бъдат осъществени намеренията). Какво тогава?
Германската канцлерка, чиято програмна реч за проблема с бежанците напразно очакваме, вече заяви своята позиция по темата - в едно токшоу по телевизията и в едно обширно интервю за булеварден вестник: докато тя е канцлерка на Германия, границите на страната няма да се превръщат в укрепления, пазени от армията и полицията. Това е не само неуместно, но и практически трудно изпълнимо, убедена е тя. За нея приоритет е въпросът за приема на тези хора и тяхната интеграция.
Проблемът е в това, че нито ускоряването на процедурите за даване на убежище, нито бързото изграждане (по занижени стандарти) на нови приюти за бежанците, няма да произведат ударни новини, т.е. няма да дадат на народа усещането, че политиката прави нещо. Още преди 100 години Макс Вебер е разбрал, че политиката е трудна работа.
Планът на Меркел
Миналата седмица стана ясно, че канцлерката имала план. Досега обаче нито сме го чули, нито видели този план. Може би той има нещо общо с предстоящото посещение на Меркел в Турция идната неделя. Тъй като огромната част от бежанците, пристигащи в Германия, преминават именно през Турция, логично е там да се търси и един от ключовете за регулирането на човешките потоци. В този смисъл всяко евро, което Германия отпуска на турското правителство за подобряване на положението на бежанците в самата Турция, би облекчило положението на Германия. А това, че въпросните средства отиват в ръцете на едно авторитарно управление, което на всичкото отгоре в момента води предизборна кампания, е горчив хап, който канцлерката просто ще трябва да преглътне. Това със сигурност не е желаната от политиците голяма новина. Но поне е нещо, което е осъществимо.
DW
