В много източноевропейски страни, между които и България, ромите са подложени на дискриминиране, изолация от обществото, гетоизиране.
Няколко немскоезични издания се спират на темата.
Унгария, България, Чехия и Словакия, заедно с балтийските държави и Полша в момента се съпротивляват най-остро срещу приемането на бежанци. Същевременно това са и страните в Европа, които в бежанската криза нарушават политическите, правни и морални европейски стандарти, пише берлинският "Тагесцайтунг" (ТАЦ). И още две характеристики за тези държави: именно от тях тръгват повечето икономически мигранти към други страни от ЕС, а Унгария, Чехия, България, Словакия и Румъния са страните в Съюза с най-много роми като дял от общото им население. В тях ще чуете политици от целия партиен спектър да обясняват разпалено, как ромите не били част от тяхната нация и как нямали нищо против да се отърват от тях. Представителите на това малцинство са също толкова нежелани, колкото и бежанците, защото представлявали заплаха за опазването на чистотата на нацията. Какво от това, че нито една от въпросните нации никога не е била етнически чиста в този смисъл на думата, четем още в статията на ТАЦ.
Сегрегация и гета
Унгарският премиер Виктор Орбан например твърди, че някой е "натресъл" ромите на унгарците, без да ги пита. Орбан казва още, че Унгария никога не е била държава на много култури - едно абсурдно твърдение, което обаче не пречи мнозина да вярват в него. В Унгария, но така също и в България, Румъния, Чехия и Словакия цялата комуникация между двата етноса се свежда до три основни теми: съжителство, образование, работа. През последните 20 години в тези страни се забелязва засилваща се сегрегация, разбирай - рязко намалява прекият контакт между представителите на ромското и неромското население. Това пък е предпоставка за избуяването на предразсъдъци, прояви на расизъм и омраза.
Много от ромите в тези страни обитават истински гета - живеят в порутени жилищни блокове в покрайнините на големите градове или в отделни махали, където липсва модерна инфраструктура. В България дори има гета, обитавани от десетки хиляди роми. По правило местните управи не инвестират нищо в тях, а който може просто бяга по-далеч от там.
Дискриминирано малцинство
Балканите са особено чувствително място, казва пред германския вестник "Франкенпост" ръководителят на неправителствената организация Йезуитска бежанска служба Фридолин Пфлюгер. "Около една трета от подаващите молби за убежище в Германия са от Западните Балкани. Дори те да бъдат обявени за сигурни трети страни, което е малко вероятно, докато там има разположени части на НАТО, това няма да бъде решение на проблема на ромите, които навсякъде на Балканите са дискриминирани. Затова и те не се спират на едно място", допълва Пфлюгер. Според него, поради чисто хуманитарни причини на представителите на това малцинство не трябва да им се отказва да идват в Германия.
Мигрантите от Балканите са експлоатирани, се казва в доклад на Съвета на Европа, представен в началото на тази седмица. Този проблем съществува например в Австрия, научаваме от репортаж на австрийското радио и телевизия ORF. Най-вече условия за това предлагат секторите строителство, земеделие, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, както и в услугите - в чистотата и домашните прислужници. Традиционно голяма част от жертвите идват от България, Румъния и Сърбия, както и от Китай и Филипините, се казва още в репортажа.
DW
