Вместо да се карат за историята, България и Македония трябва да се обединят срещу една съвсем реална опасност - да бъдат обявени за преддверие на Европа заради бежанската криза.

Зоран Йордановски: Каква е Вашата оценка за българо-македонските отношения в момента?

Андрей Райчев: Мога да отговоря на две равнища. Първо: става ли нещо специално в отношенията между България и Македония? Отговорът е: не, застой. И едните, и другите настояват на своето. Това е може би нормално в рамките на досегашното статукво в света. В края на краищата голямото решение на българо-македонския въпрос е влизането на Македония в ЕС. В този смисъл, колкото и дразнещи да са на моменти изявите от едната и от другата страна, които повдигат традиционни конфликти, всичко досега беше вписано в една спокойна рамка. От няколко месеца насам обаче ситуацията се промени - във връзка с войната в Сирия и гигантския бежански поток, който минава през Балканите.

На Балканите има една много голяма промяна - ролята на Турция нарасна в пъти. Турция вече не е тропащата на вратата на Европа страна, за която е съмнително дали ще бъде приета. Турция вече е фактор, предпазващ Европа от сриване. Там в момента има 2-3 милиона бежанци, всеки момент ще пристигнат още 2 милиона, така че отварянето на този шлюз към Европа би довел до... можем да си представим до какво. Това размести нещата.

Да започнем оттам, че турско-албанските отношения по дефиниция са добри. Албания е млада нация, с буйна кръв, да не кажа „агресивна" - и от това може да има последствия. Но по-опасно е друго: четирите страни Македония, България, Сърбия и Румъния да се окажат дефинирани като преддверие на Европа. Да бъдат обявени за преддверие на Европа и да се каже: Да, те са от нас, но тук ще има лагери за бежанци, тук ще извършваме проверките. Изобщо - да се окажем второ качество страни. Опасността е реална, защото това е лесен изход. Европа би могла да реши да има два буфера: първо Турция и после тези четири страни - или част от тях. Това обстоятелство трябва да бъде осъзнато от тези четири страни и те да изработят принципно нова политика както помежду си, така и към Европа, с която да избегнат тази много голяма опасност. Защото ако това положение се стабилизира на едно ниво, то може да продължи десетилетия. И ние всички да се окажем задълго преддверие. И всяко наше дърляне, всяко наше злобеене, на каквато и да било тема, камо ли пък историческа, само налива вода в тази мелница. В този смисъл четирите страни трябва да намерят някакъв изход. Не е лесно, защото те имат традиционно обременени отношения. Но ако продължаваме да се разправяме кой е Гоце Делчев и коя е Мара Бунина, доникъде няма да стигнем. Сега е моментът нашите дипломати да съчинят някакво чудо.

Йордановски: Сред македонската общественост предизвикаха тревога изявленията на български евродепутати, които водят към блокиране на членството на Македония в ЕС. И сякаш се създава българо-гръцка ос за блокиране на евроатлантическата интеграция на Македония. Дали, според Вас, тази съвсем нова ситуация, която възникна покрай бежанците, ще спре подобни тенденции и ще открие пространство Македония и България да се сближат, притиснати от проблемите?

Райчев: Това ще бъде добрият вариант. Има и лош вариант, при който балканските страни се разбягват, притиснати от проблемите, и започват да ги решават поотделно. При един такъв вариант България може да се направи на умряла лисица, да се скрие зад Гърция, но всъщност да поддържа същата позиция. Разбира се, България не е и в толкова опасно положение, колкото Македония. Първо е по-голяма, второ - вече е в ЕС и в НАТО, трето - няма тази албанска реалност. На мен ми се струва, че Македония - освен че в момента е раздирана от конкретни скандали - е обзета и от една позната ми ненавист на хората към елита. Формира се една нестабилност от тази гледна точка. Може всички партии да са на едно мнение, но хората ги мразят, смятат ги за корумпирани, за лъжци и крадци - това е реалност. Сурова реалност в Македония.

Йордановски: Всъщност навсякъде на Балканите...

Райчев: Навсякъде, но в момента там е особено изострено. Има и още нещо: Македония трябва да осъзнае, че вече не е в онова сравнително гарантирано бъдеще, в което може и бавно да се върви. И се боя, че трябва да взима и по-радикални решения. Аз като българин не искам да се меся, но ако бях македонски политик, щях веднага да настоявам за федеративен модел. Поне да опазя, каквото може да се опази, защото опасността е голяма. Но това е мое частно мнение, което по никакъв начин не е свързано с каквато и да било българска политика.
Йордановски: Недоверието в политическия истаблишмънт и в партиите заради корупцията, както в Македония, така и в България - дали в това Вие виждате шанс гражданското общество да изостави различните исторически позиции, които никога не са носили нищо добро на двустранните отношения? И да се върне към реалността, към общите интереси, към някакво бъдеще на близко сътрудничество, което е едно от условията един ден Македония да влезе в ЕС и в НАТО.

Райчев: Да, така е. Но... България има много опит в тази ненавист към елитите. През 1990-те години в България имаше две партии, подобно на вашите - двуполюсен модел. Към него постепенно се трупаше недоверие и ненавист, но той не рухна с някаква победа на гражданското общество, а се срина с появата на друг вид политици - първо Симеон, сега Бойко Борисов. Тези политици са реакцията на „повикания отмъстител" срещу „злия елит". Но практиката показва, че това пак е елит и пак боледува от същите болести. В този смисъл не вярвам в приказката, че двете граждански общества през границата ще могат нещо да си взаимодействат. (...)

Нека да повторя: колкото по-бързо осъзнаем новата обстановка, колкото по-бързо разберем, че тя е опасна за всички ни едновременно и че Европа (особено десните в Европа) могат да ни обявят за преддверие, да кажат „това не е истинска Европа" и да направят втора Турция за амортизиране на натиска, толкова по-бързо ще намерим политическите форми, в които наистина да забравим глупавите спорове, които водим, и да започнем да си гледаме общия интерес.
DW