Година и половина след революцията на Майдан равносметката от реформите в Украйна е доста отрезвяваща. Старите елити демонстрират удивителна устойчивост. Време е за истинска промяна.
От пет седмици насам оръжията в Източна Украйна до голяма степен са замлъкнали. Относителното спокойствие обръща погледа ни назад към исканията на протестиращите от Майдан, приключили с бягството на проруския президент Виктор Янукович. И човек се чуди, как представители на стария режим все още са на постовете си в министерствата и тайните служби. Преди година и половина демонстрантите от Майдан настояваха за една отворена, демократична и обърната към Европа страна, в която всички са с равни шансове. Преди всичко представителите на олигархичните структури и до днес игнорират тези искания. Трябваше да мине повече от една година, докато президентът Порошенко най-сетне назначи първите следователи в новата антикорупционна агенция.
Радиация и корупция
Същевременно всеки ден на бял свят излизат нови случаи. Дори престижният международен проект за изграждането на защитна обвивка на ядрения реактор в Чернобил е свързан със сенчестия бизнес. Министърът на вътрешните работи също е заподозрян в корупция. А именно той стои зад най-успешната до този момент реформа в Украйна - създаването на новата украинска полиция. Много украинци с право се гордеят с новите полицаи в американски униформи. Много от протестиращите на площад Майдан бяха приети на служба в новата полиция - граждани в полицейски униформи.
Проблемът се състои в това, че страната гради нови демократични структури, а все още не се е разделила последователно със старите. Все пак, поне старите милиции, които бяха най-силният инструмент за господство на досегашните елити, трябва да бъдат разпуснати на 7 октомври. Много от старите кадри обаче ще се влеят в новата полиция и ще внесат в нея стария начин на мислене.
А това е ужасяващо недемократично, както показва и скандалът с наложените санкции на определени лица, повечето руснаци, които са недолюбвани от режима в Киев. В черния списък попаднаха и шестима западни журналисти с наложена забрана за влизане в Украйна - един германски телевизионен журналист, трима сътрудници на БиБиСи и двама испанци. След протести от чужбина украинските власти се оправдаха, че била станала грешка. Принципно обаче си било напълно в реда на нещата в Министерството на външните работи да се води отчет за работата на чуждестранните кореспонденти. Никой в Киев обаче не иска да признае, че тези действия напомнят малко за методите на ЩАЗИ. Просто липсва усещането за това, какво е нормално и какво не в една демокрация.
Все повече се затвърждава подозрението, че президентът Порошенко само привидно е обявил война на олигархията, която 25 години плячкосваше страната, а задкулисно продължават тайните уговорки. В тази игра участва и най-богатият украинец - Ринат Ахметов, който притежава монопола върху въгледобива в страната, а най-големите му мини се намират в бунтовническия регион на Донбас.
В очакване на третата революция
А къде са изпълнените с надежди активисти от Майдан? Много от тях днес работят напразно в различни министерства и са използвани само за параван от политиците на стария режим, начело с Арсений Яценюк. До властта не ги допускат, затова и старата система от клептомани и непотисти си остава непобутната. Реформаторите от Майдан по-скоро я стабилизират допълнително. Оттук погледнато звучи по-скоро арогантно, когато президентът Порошенко се гневи на ЕС, че той помагал повече на Гърция, отколкото на Украйна, която защитавала европейските ценности в схватка с големия съсед Русия.
Това самоопределение на украинските елити се разпростира като плесен из цялата страна. Много от бившите активисти от Майдан вече нямат никакво доверие в правителството. Дори е възможно страната да направи завой надясно на предстоящите избори за местни органи на властта.
Преди всичко обаче Украйна няма да може да тръгне по наистина демократичен път без една нова революция - след "Оранжевата" от 2004-та и Майдан 10 години по-късно. Основателен е страхът, че новото изригване на Майдана ще бъде кърваво. Но историята не се повтаря. Третият Майдан може да приключи много по-различно, отколкото си го представят повечето хора. Над една четвърт от украинците искат отворено и демократично гражданско общество. Повечето от тези хора са на възраст под 30 години. Много от тях първоначално се оттеглиха в културния живот. А киевските властници, в дългосрочен план, няма да могат да заобиколят тази критична маса от хора. И ЕС ще постъпи умно, ако реши да подкрепя именно тях.
DW
