След като германското правителство причисли Сърбия към т.нар. "сигурни трети страни", кандидатстващите за убежище сръбски граждани биват връщани в родината им. Лидия Томич посети един приемен лагер в Сабач.

Приблизително 200 хиляди сърби живеят днес в Германия без разрешително за престой или с неразгледани молби за убежище. В началото сърбите бягаха от гражданската война в бивша Югославия. А когато по-късно безработицата и бедността придобиха застрашителни размери, хората започнаха да напускат родината си и по икономически причини. Тези от тях, които не успеят да си намерят работа, подават молби за получаване на убежище и междувременно се възползват от системата за социално подпомагане в Германия, като например детските надбавки. До 90 процента от бежанците от Сърбия са роми, бягащи от бедността и дискриминацията. Почти никой от тях няма право да остане в Германия. Защото германското правителство обяви Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина за "сигурни трети страни" и на практика изключи всякаква възможност, гражданите на тези държави да получат статут на политически бежанци.

Сърбия е сигурна страна

"В рамките на Споразумението за реадмисия, от 2008 година насам са върнати 7 000 сръбски граждани от Германия обратно в родината им. Очакваме до края на 2015 още 2 хиляди души да се завърнат", казва говорителят на сръбския Комисариат за бежанците и миграцията Иван Мишкович.

Заради големия наплив на бежанци и мигранти от Близкия изток и Африка, германските власти все по-рядко одобряват молбите за убежище на мигрантите от Западните Балкани. Вероятно ще бъдат отхвърлени около 75 000 молби за убежище предимно на граждани от Сърбия, Косово и Албания, защото Германия иска да съкрати процедурата за предоставяне на убежище и ускори връщането в родните им страни.

"През тази година нарасна броят на върнатите от Германия хора. Но през последните месеци няма увеличение. Съгласно Споразумението за реадмисия, Сърбия вече предприема мерки за реинтеграцията на тези хора, вкл. за жилищни проекти", казва Мишкович.

Завръщането неизбежно

Повечето от завръщащите се в Сърбия заживяват отново при семействата си. А тези, които няма къде да отидат, биват настанявани в централните приюти в Сабач и Бела Паланка. Там те получават малка стая, хранителни продукти и помощ за набавяне на документи за самоличност, здравна осигуровка, както и информация за техните права, задължения и възможности.

63-годишната Фикрета Кучевич засега е последната приета в централния приют "Варна" в град Сабач. През 1992 година тя заминала заедно със сина си за Германия в търсенето на по-добър живот. "Семейството ми беше съсипано. Нямах работа и не можех да осигуря покрив над главата на сина ми. Бях изгубила всякаква надежда и реших да напусна Сърбия и да поискам убежище в Кьолн", разказва Фикрета за ДВ. Свикнала бързо с новите условия, намерила си и работа и изтеглила и сина си. 15 години по-късно се разболяла тежко и започнала да зависи само от социалните услуги на държавата. Синът ѝ и семейството помагали да преодолее тежкия период. Фикрета се грижела за внука си и била щастлива. През 2011 година тя трябвало да се завърне легално в Сърбия, за да запази правото си да посещава и в бъдеще сина си, който междувременно бил получил германско гражданство. Така получила черен печат в паспорта, защото молбата ѝ за политическо убежище била отхвърлена.

"Беше ми трудно да тръгна и да оставя всички. Но нямаше друг начин, ако исках да ги виждам и в бъдеще. Аз напуснах доброволно Германия, защото се надявах, че ще ми позволят отново да посещавам семейството си", казва тя и избухва в плач.

Лъч надежда

Пристигайки обратно в Сърбия, Фикрета се озовала в същата ситуация, както и преди да замине за Германия години по-рано. Тя е сама, няма семейство и покрив над главата си. Слизайки от самолета на летището в Белград, тя нямала никаква представа какво я очаква. Червеният кръст я настанил в Центъра за реадмисия. Новият ѝ подслон представлява малка стаичка с едно легло и телевизор върху дървена маса. "След като разбрах, че нямам право отново да се връщам в Германия, изгубих желание да излизам навън. Бях толкова потисната. Синът ми ми много ми липсва", казва тя.
[Фикрета Кучевич в стаята си в Сабач, където живее вече четвърта година]

Фикрета Кучевич в стаята си в Сабач, където живее вече четвърта година

Постепенно Фикрета звързала познанства с новите си съседи. В Центъра за раедмисия "Варна" живеят над 80 души - преди всичко семейства с деца, избягали навремето от войните в Хърватия, Босна и Косово. Макар да са напуснали родината си преди повече от 20 години, те таят надежда за по-добро бъдеще. Техният оптимизъм дава сили и на Фикрета. Тя наблюдава, как децата от приюта си играят с връстниците от улицата, докато техните родители работят в зеленчуковата градина. Други възвращенци пък работят по полетата около приюта. Те се опитват заедно да преодоляват трудностите, помагат си взаимно, когато е необходимо. Това дава сили и на Фикрета да започне нов живот.

"След това и синът ми започна да ме посещава. И това ми даде толкова много надежда. Виждаме се два пъти в годината. Скоро пак ще идват, защото внучето има рожден ден през октомври", разказва тя с усмивка на лицето.

Има и още добри новини. През 2016 година Комисариатът за бежанците и миграцията иска да закрие Центъра за раедмисия и да осигури постоянни жилища за неговите обитатели. Градската управа на Сабач е предоставила на разположение четири парцела, а неправителствени организации ще се заемат с осъществяването на проекта. Фикрета се надява в края на идната година да има нов дом и достатъчно място, за да посреща цялото си семейство.