От десет години насам руско-украинска фирма помага на НАТО да транспортира тежките си въоръжения. Засега проектът SALIS надживя дори украинската криза, бъдещето му обаче е несигурно.

В неделя ( 20.9.) завърши най-голямата маневра на руската армия през тази година. Малко преди това НАТО проведе най-голямото си десантно обучение от края на Студената война насам. От началото на украинската криза и двете страни не спират да демонстрират сила. Новата военна доктрина на Русия, която влезе в сила през декември 2014 г., обявява подсилването на НАТО за опасност. През август пък украинската военна доктрина набеляза Русия като противник. Западният алианс разширява военното си присъствие в Източна Европа, защото се чувства застрашен от Русия. На този фон е твърде учудващо, че и трите страни – Русия, Украйна и НАТО – продължават тясно да си сътрудничат в сферата на въздушния транспорт.

Проектът SALIS

От Лайпциг излитат руски и украински транспортни самолети АН-124 Руслан, които превозват по поръчка на НАТО свръхтежка и обемиста военна техника по цял свят. От десет години насам Лайпциг е база за изпълнението на проекта „Ruslan SALIS". Това е джойнт-венчър на частната руска товарно-транспортна фирма "Волга-Днепър" и на държавния украински самолетостроител „Антонов".

SALIS (Strategic Airlift Interim Solution) предлага временно решение за изпълнението на стратегически важни въздушни превози. Навремето, когато старите самолети Трансал C-160 вече бяха станали недостатъчни, а новият модел Еърбъс- A400M още не беше разработен, НАТО потърси помощ от Русия и Украйна за превоза на свои хеликоптери, танкове и товарни камиони. Договорът беше подписан в края на 2005 г.. Два транспортни самолета „Антонов" са постоянно на разположение в Лайпциг, четири други – могат да бъдат допълнително повикани. ЕС също използва този проект за граждански цели. Ruslan SALIS се използва от общо 13 държави от НАТО. САЩ не са сред тях, а основен клиент е Германия.

Конфликтният потенциал нараства

След руската анексия на Крим през 2014 г. политическата ситуация около SALIS се усложни значително. Германското правителство обаче продължава да стои зад проекта. Германия обяснява това с факта, че е подписала договор с Ruslan SALIS, а не с някоя руска фирма. Освен това руският партньор бил уверил писмено, че „събитията в Украйна няма да дадат никакво отражение" върху съвместния бизнес.

Всъщност обаче конфликтният потенциал нарасна значително от началото на украинската криза. Киев прекрати всякакво сътрудничество с Москва във военната област. Украинската самолетостроителна фирма „Антонов" беше поставена през април 2015 на подчинение на държавния военен концерн „Укроборонпром". Междувременно се появиха и първите последствия от това действие. В средата на септември правителството реши, че „Антонов" излиза от състава на съвместната фирма с руската държавна самолетостроителна компания ОАК.

Взаимна зависимост

Партньорите в проекта SALIS – т.е. "Волга-Днепър" от Уляновск и киевската „Антонов" са зависими помежду си. Медиите твърдят, че руската фирма се нуждае от украинския си партньор, за да модернизира и пласира самолетите си в чужбина, защото „Антонов" държи лиценза за разработените от него самолети. Украинците на свой ред се нуждаят от руските връзки на световния пазар, както и от резервни части и логистични центрове.

След прекратяването на контактите с клиенти от Русия SALIS се превърна в един от малкото останали източници на финанси за „Антонов". Медиите писаха, че дори и след анексията на полуостров Крим, „Антонов" е удължил срока на производствените разрешителни за руски самолети, без да вдига много шум около този факт.

Волфганг Рихтер от берлинската фондация „Наука и политика" обръща внимание на това, че основополагащият документ за отношенията между НАТО и Русия от 1997 година все още е в сила. В него се казва: „ НАТО и Русия вече не гледат едни на други като на врагове". Програмата SALIS показвала също, че „независимо от фундаментално промененото възприятие на европейската сигурност, все пак остават и общи черти".

Срокът на действие на договора за SALIS беше удължен през декември 2014 с още две години, поради това, че транспортните самолети все още са нужни на НАТО. Еърбъс A400M ще се появи, макар и със закъснение, но той може да транспортира едва една трета от товарите, които се побират на борда на самолетите „Антонов" – а техният капацитет възлиза на над 120 тона.

Като цяло броят на полетите по проекта Ruslan SALIS намаляват в последно време, но това няма нищо общо с украинската криза, твърди говорител на НАТО.

Несигурно бъдеще

Не е ясно дали договорът ще бъде отново удължен. Германия би поздравила подобно нещо: без SALIS ще е почти невъзможно да се транспортира тежкотоварна техника на приемливи цени, казва говорител на германското министерство на отбраната. От НАТО обаче казват, че се обсъжда нов договор, който да изключи участието на руски фирми от търговете. „Това трябва да се разглежда в контекста на решението на НАТО от миналата година да прекрати всякакво практическо сътрудничество с Русия заради агресивното поведение на Москва към Украйна", каза говорител на Алианса.

На въпрос дали Ruslan SALIS ще бъде изключен от участието в търгове и за времето след 2016-та, говорителят каза: „Това е решение на държавите, участващи в проекта".
DW