Над 1 000 000 деца от Западна Африка са принудени да бягат от терора на Боко Харам. Безчинствата на ислямистите са страховити, условията в бежанските лагери - катастрофални, а децата – тежко травматизирани.

Град Йола, който се намира в северната част на Нигерия, през последните години се превърна в убежище за десетки хиляди прокудени. Въпреки честите нападения до неотдавна, градът сега е относително сигурен. В него се намират и лагери за бежанци. Реджина Муза само преди месеци се е завърнала от САЩ в Нигерия, тя е психолог в Американския университет в Йола и се опитва да помага на многобройните травматизирани жени и деца. "Колкото повече говорят за това, което са преживели, и колкото повече се връщат към делника, толкова по-големи изгледи за успех има терапията", казва Муза в разговор с Дойче Веле. "Много от тях обаче просто се затварят в себе си и не искат да разговарят – за тях се тревожа най-много", споделя психоложката.
Социална работничка в бежанския лагер Малкохи, разположен в околностите на Йола, казва, че за децата не се полагат достатъчно грижи – както медицински, така и психологически. Нигерийската агенция за спешна помощ NEMA, която се грижи за бежанците в региона, е претоварена и от месеци все по-трудно се справя със задачите си. "Ситуацията става все по-тежка", признава Олусойи Адениджи, координатор на УНИЦЕФ в столицата Абуджа. "Толкова много прокудени, колкото през последните месеци, не е имало никога досега", казва той. По данни на УНИЦЕФ, 1,4 милиона деца в Нигерия са били принудени да бягат от родните си места, особено от северните части на страната, където се водят ожесточени боеве. Армейските части на правителството се опитват да си възвърнат контролираните от бунтовниците области. Стотици хиляди хора бягат от тези райони.
Травматизирани деца
В бежанския лагер в Йола децата страдат от недохранване, повечето имат нужда и от психологическа помощ
"Повечето деца са травматизирани. Някои са гледали как убиват родителите им, други дни наред са бягали и са се укривали, докато най-после намерят сигурен подслон", казва Адениджи. Тези деца не могат да се отърсят от травматичните си преживявания и от страха. Те се нуждаят не само от облекло и храна, а най-вече от специализирана психологическа помощ, изтъква координаторът на УНИЦЕФ. Организацията е осигурила досега помощ за 72 000 деца. Много от децата също от недохранване. Проблематично е и снабдяването с вода.
Адениджи казва също, че няма надежда децата и младежите скоро да се върнат в родните си места и да заживеят нормален живот. Много училища са разрушени и опожарени при боевете. Освен това Боко Харам продължава да отвлича деца и младежи, които използва като войници или за самоубийствени атентати. Трябва да изтръгнем младите хора от зловещото влияние на Боко Харам, казва писателят Хелон Хабила, който е родом от северната част на Нигерия. "Истинската битка е за умовете и сърцата на младите войници на Боко Харам", изтъква той. Главният проблем, според него, е в това, че повечето от тях нямат никакво образование. "Младежите в Северна Нигерия нямат никаква перспектива, седят си у дома, защото нямат нито работа, нито образование. Боко Харам им дава работа и пари".
През последните месеци все по-често се появяват информации за самоубийствени атентати, извършени от млади жени, които са били принудени да ги извършат. Ситуацията е изключително тежка, но Реджина Муза не губи надежда. "Особено жените, които са били отвлечени от Боко Харам, обикновено проявяват невероятна психическа устойчивост", казва Реджина. Много от тях самоотвержено са се грижили и за отвлечените от Боко Харам деца, с което са им помогнали да оцелеят.
DW