Мнозина може би смятат, че Европа е "залята" от пришълци. Но не е ли време за възстановяването на една историческа справедливост - пита председателят на Икономическата комисия на ООН за Африка Карлос Лопес.

Ежедневно виждаме по телевизията отчаяните лица на хора, които се опитват да достигнат до Европа. Еврокомисарят по миграционните въпроси вече обяви, че това е най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам. Наистина ли е така?
Може би Западна Европа има подобно усещане, но то не отговаря на истината. Миграцията е част от човешкото развитие още от праисторически времена. Нашето историческо съзнание обаче работи избирателно. Повечето италианци отдавна са забравили, че се създали цели нации като Аржентина или Уругвай. Британците вероятно не се чувстват особено обвързани с Австралия и Нова Зеландия, испанците и португалците сигурно не възприемат южноамериканските нации като свои творения, възникнали чрез миграция, а китайците навярно имат твърде бледа представа защо регионът, югозападно от тяхната страна, се нарича Индокитай.
Африка също приема бежанци
В по-новата история има само един континент, който никога не е бил източник на подобна миграция – на масово изселване, с цел да се извличат печалби от богатствата на други региони. Това е Африка. Когато говорим за Африка, мислим най-вече за мъките на робите, за експлоатацията на природните ресурси и за несправедливото отношение към континента на международно ниво. И днес африканските държави приемат повече мигранти отвън, отколкото те самите експортират.
Факт е, че повечето африкански мигранти търсят щастието си в други африкански страни. Но притегателната сила на Европа е голяма. Благодарение на мобилните телефони, хората по света имат лесен достъп до информация. Думата на европейците по въпроси като спазването на универсалните морални ценности и човешките права има международна тежест. Липсата на широко разпространен тероризъм и значителен религиозен екстремизъм също играе голяма роля.
Стопанският прираст неизменно поражда миграция – така е било в цялата досегашна човешка история. Икономическият растеж поражда надежди за нов и по-добър живот, но разпределението на благата, особено в първоначалния стадий на подобно развитие, е неравномерно и трудно предвидимо. Онези, които нямат достъп до новото благосъстояние на съседите си, са принудени да поемат към чужбина.
Отчаяни бегълци или млади авантюристи?
Африка е най-младият континент и нейната младеж ще продължава да расте, докато останалият свят прогресивно застарява. Застаряващите нации не искат да признаят, че техните социални системи не са подготвени за бъдещето. Ясно е обаче, че трябва да се намери някакъв баланс за обратно обърнатата демографска пирамида в тези застаряващи общества, и то независимо от целия технически прогрес. Роботите не могат да внасят пари в социалните и пенсионни фондове! Затова има нужда от хора и производителност на труда.
Светът и днес се възхищава от необикновеното и впечатляващо безстрашие на европейските откриватели на непознати земи и морета. Същото безстрашие днес демонстрират мигрантите, които се отправят към Европа. Дали не е дошло време да се плащат старите сметки?
*От 20112 година Карлос Лопес е председател на икономическата комисия на ООН за Африка със седалище в Адис Абеба, Етиопия. В блога си, той редовно публикува мнения за развитието в Африка. Карлос Лопес произхожда от Гвинея- Бисау.
DW