Британците отдавна се държат така, сякаш не са в ЕС: Лондон игнорира всичко онова, което не го засяга пряко. Същото се случва и в момента: Камерън явно въобще не се вълнува от общия бежански проблем на ЕС.

Твърде странен е британският принос за решаване на европейската бежанска криза: на Острова възнамеряват да налагат тежки наказания на нелегално работещите имигранти, както и на техните работодатели. Вярно е, че сред вторите има истински робовладелци, които с право заслужават да влязат в затвора. Но нима е правилно по същия начин да се третират и онези, които са принудени да се крият, за да изкарват с тежък труд прехраната си из разни складове, заведения или на полето?
От друга страна тези британски мерки със сигурност ще ударят по схемите на сирийците, афганистанците и иракчаните във Великобритания, с чиято помощ на Острова пристигат нови и нови техни сънародници. В този смисъл политиката на Лондон следва своята собствена вътрешна логика, защото британският премиер е готов на всичко - само и само да сплаши бежанците. И мерките за допълнителни полицаи, нови ограждения и телени мрежи в Кале, които бяха приети миналата седмица, са част от тази негова концепция.
"Бляскава и триумфална изолация"
Протокът, който отделя Великобритания от континенталната част на Европа, е широк едва 34 км. Само че манталитетът на британците е такъв, че човек би могъл да ги сметне за жители на остров, който е отдалечен на хиляди километри от Европа. В главите на много от британските граждани разстоянието до континентална Европа очевидно е безкрайно и непреодолимо. Те се наслаждават на чувството си за неповторимост и не спират да подчертават дистанцията им от французите, германците и другите съседи.
Имаше един британски правителствен ръководител, който още през 19 век говореше за "бляскава и триумфална изолация". С тези понятия още тогава се имаше предвид липсата на британски ангажимент спрямо европейската политика. Оттогава мина много време, Великобритания отдавна се раздели със своята световна империя, но днешната политика на Дейвид Камерън е почти копие на онова имперско поведение.
Това си пролича повече от ясно особено в сегашната бежанска криза: до момента от страна на Лондон няма нито един конструктивен принос. Британците се държат така, сякаш целият проблем изобщо не ги засяга. През миналата година те са приели едва една седма от бежанците, които е приютила Германия. Същевременно Камерън се стреми да намали този брой още повече. Не го интересуват нито апелите за солидарност при разпределението на бежанците, нито молбите на Италия и Гърция за помощ. Още по-малко пък – предложенията на Европейската комисия за съвместни мерки. Това, че целият Близък Изток е в развалини и че в момента тече най-голямото преселение на народите от края на Втората световна война насам, явно не вълнува британците ни най-малко – за да не бъдат безпокоени, те просто невъзмутимо вдигат мостовете, свързващи ги с континентална Европа.
Камерън зачита само националните интереси
Това е политика на лошо съседство и някой ден британците ще бъдат принудени да платят висока цена за нея. Жалко само, че Европа приема прекалено мекушаво вечното блокадно поведение и нескончаемите извънредни желания на британците. Финландският финансов министър каза тези дни, че не можел да си представи Европа без Великобритания. Само че той явно не е догледал нещата – та Великобритания така или иначе в момента я няма!
По време на гръцката криза от Лондон се чуваха всевъзможни радикални наставления, свеждащи се до това, че Германия трябвало просто да плаща. По всички други важни въпроси на европейската външна политика от последните години обаче британският принос клони към нулата.
Независимо дали ставаше дума за Украйна и жаждата на Путин за власт, за възстановяването на Балканите, омиротворяването на Либия, оцеляването на Ирак, гражданската война в Сирия или новите отношение с Иран – Дейвид Камерън неизменно блестеше единствено с отсъствието си. Той не се ангажира с неща, които нямат пряка връзка с националните интереси на неговата страна.
Неговото правителство обаче проявява голямо късогледство. То явно смята, че може да игнорира всичко, което не носи преки изгоди на британската икономика. Човешки права, състрадание, отговорност? Изглежда тези и други подобни понятия завинаги са заличени от британската политика.
Да вземем пример от Камерън
Сега премиерът Камерън започна своята есенна обиколка из Европа, в рамките на която смята да рекламира представите си за реформи на ЕС. На дневен ред е и британският референдум за излизане от Общността, чието провеждане сякаш е основна цел на Камерън. На него явно му се иска да окастри ЕС до нещо като митнически съюз, в който иначе всеки си прави онова, което намери за добре.
На всичкото отгоре в Европа има предостатъчно заслепени националисти, които му ръкопляскат. Но нека вземем пример от Дейвид Камерън и да се научим да казваме категорично "не". Защото отговорът на подобен род искания от страна на Лондон може да бъде единствено категорично "не"! Ние никога няма да участваме в опити, чиято цел е да върнат ЕС назад в развитието му.

DW