Цели три месеца след 8 май 1945 г. се стига до капитулацията на Япония – местният елит отлага неизбежния горчив край, за да опази монархията. А американците, без да искат, изпълняват условията на японските милитаристи.
Безусловната капитулация на нацистка Германия на 8 май 1945 година слага край на Втората световна война. Войната в Тихоокеанския регион обаче продължава още цели три месеца. Япония, особено император Хирохито и най-тесният ръководен кръг търсят отчаяно начин да излязат с чест от войната. "Целта им обаче не е била да спасят японското население от мъки и смърт, а да запазят монархията и японската правителствена система", пише американският историк Херберт П. Бикс в биографията на Хирохито.
Само че в средата на 1945 година предпоставките за подобно нещо са отчайващи. От 1943 година японската армия не е печелила нито една битка. Американците владеят въздушното пространство. Япония е подложена на морска блокада, която откъсва три милиона японски войници от централната част на страната. Блокадата осуетява и снабдяването на армията с боеприпаси и суровини. "Ръководните кръгове в Япония са наясно още от началото на 1945 година, че е изключено да се стигне до военно решение в тяхна полза", казва Флориан Коулмас от университета Дуисбург-Есен.
Милитаристите взимат връх
На практика вече не става въпрос за това дали войната е загубена, а единствено за условията на капитулацията. В правителството на страната обаче и имало силни разногласия по този въпрос, казва Коулмас. Нараства и вътрешно-политическото напрежение. Императорът и свитата му се опасяват, че с влошаването на хуманитарната ситуация, японският народ може да се разбунтува срещу монархията и правителството.
В най-тесния кръг около императора се оформят две фракции. "Партията на мира" се надява да издейства по-добри условия за капитулация в преговорите особено със Съветския съюз. Милитаристите от своя страна залагат на последна отбранителна битка в района на най-южния японски остров Кюшу. Вкарването на хиляди камикадзета е трябвало да принуди съюзниците да направят по-големи компромиси. Император Хирохито дълго време застъпва позицията на милитаристите. Той променя становището си едва в края на юни 1945 година след поражението в Окинава, където японците дават изключително много жертви.
Твърде късно Хирохито осъзнава необходимостта от преговори със съюзниците. Императорът и неговите съветници хранят абсурдната надежда, че Съветският съюз е склонен на компромиси спрямо Япония. Те вярват, че Сталин иска да предотврати отварянето на нов фронт поради забелязващата се вече конфронтация между руснаците и техните западни съюзници в Европа.
Съветската тактика на протакането
Съветският съюз обаче не е склонен на никакви отстъпки. Руснаците протакат преговорите, а Сталин прехвърля своите войски от Европа в Азия, с цел да утвърди влиянието си в този регион и след края на Втората световна война. Напразните надежди на Япония и тактиката на протакане на Съветите удължават войната в Тихоокеанския регион. "Заслепени от желанието да спасят монархията и убедени, че ще намерят дипломатическо решение със Съветския съюз, японските ръководители пропускат редица възможности за приключване на загубената война", пише Херберт Бикс в биографията на Хирохито.
Конференцията в Потсдам
Конференцията в Потсдам (от средата на юни до началото на август 1945) разбива на пух и прах надеждите на японците. Потсдамската декларация поставя ултиматум на Япония. Решено е да се разоръжи армията, да се окупира страната и да бъдат върнати всички територии, завладени от Япония след Първата световна война. Потсдамската декларация не гарантира и статута на императора. "Тъй като Германия капитулира безусловно, американците искат и Япония да капитулира по същия начин", казва Коулмас. Настояването на съюзниците за безусловна капитулация осуетява бързия край на войната в Тихоокеанския регион. Японците се страхуват от свалянето на императора от власт и логично отхвърлят решенията от Потсдам.
Атомните бомби и нападението на Съветския съюз
На 6 август САЩ хвърлят атомната бомба над Хирошима, а на 9 август разрушават и Нагасаки. На 8 август Сталин нарушава все още валидния пакт за ненападание с Япония и съветската армия навлиза в Манджурия. По този начин Съветският съюз изпълнява едно тайно споразумение със съюзниците, сключено на конференцията в Ялта през февруари 1945 година. Там Съветският съюз обещава да обяви война на Япония три месеца след победата над нацистка Германия. Въпреки новата ескалация, японският военен съвет не успява да се обедини около единна линия. Едва след дълги дискусии, император Хирохито решава да приеме Потсдамската декларация.
Безусловната капитулация
На 15 август 1945 година в 12 часа местно време всички японски радиостанции излъчват записаната на грамофонна плоча декларация на императора за безусловната капитулация на страната. След края на войната Хирохито променя политиката си на 180 градуса, отказва се изцяло от предишната военна реторика и милитаризма и започва да се представя като пацифист и антимилитарист. Историкът Херберт Бикс обаче отбелязва, че „промяната" е била изцяло режисирана. Американците също участват в тази игра. "Ирония на историята е, че те, без да искат, изпълняват условията на японските милитаристи", казва Коулмас. Японските милитаристи искат на всяка цена да предотвратят безусловната капитулация, за да спасят императора. Американците пък не са съгласни на друго, освен на безусловна капитулация. В крайна сметка САЩ получават своята безусловна капитулация, а Япония си запазва императора. САЩ са били убедени, че с помощта на императора ще могат по-лесно да постигнат своите цели. Те искат да привлекат Япония на своя страна във вече очертаващата се конфронтация със Съветския съюз. Днес Япония е един от най-близките съюзници на САЩ.
DW
