Слънце, море, плаж, красива природа и добра кухня - какво повече трябва за хубава лятна почивка? Гърция, Хърватия и Черна гора предлагат всичко това. Но приходите от туризма не могат да решат тежките им проблеми.

Туризмът носи една пета от БВП на страната, а всеки трети от чуждите гости е от Русия. Напоследък обаче руснаците не идват така масово - заради обезценилата се рубла и санкциите, наложени на страната им.

Ако всичко това Ви звучи познато, не избързвайте със заключенията: следният репортаж на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) ни отвежда не в България, а в малката адриатическа държава Черна гора, която макар да не е в ЕС, се държи като страна-членка на Общността и подкрепя санкциите, наложени на Русия. Кремъл реагира на това по добре познат начин: призова руските граждани да не ходят на почивка в Черна гора.

Прекрасна природа, лошо управление

Желика Кукавичич, директорка на Националната агенция по туризъм, оспорва данните за руските туристи: "През първите шест месеца на 2015 година броят на руските граждани, почиващи у нас, е устойчив", уверява Кукавичич. Друго твърдят заетите в ресторантьорския и хотелиерския бранш: "Разбира се, че кризата в Русия се усеща. Най-евтината стая в момента струва 400 евро, а при резервация в интернет - 300. Това е по-малко, отколкото сме взимали преди. По принцип руснаците са тези, които са най-склонни да харчат парите си за скъпи нощувки. В момента обаче руските туристи са рядкост", казва пред ФАЦ австриецът Михаел Пош, директор на луксозния хотел "Регент Порто Монтенегро".

Шикозната постройка на първа линия до морето се намира в град Тиват и е смятана за един от най-добите хотели в цяла Черна гора - заедно с хотелския комплекс на близкия остров Свети Стефан, който обаче също отчита сериозни загуби. Същото важи и за повечето хотели в курорта Будва. Там резервациите са спаднали наполовина - отново заради отлива на руски туристи. Но проблемът не е само там: Будва е пример за всички грешки, които могат да се допуснат в туризма - огромни безлични хотели загрозяват иначе красивото крайбрежие. Подобни строителни недоразумения са превзели не само огромни части от крайбрежието на Черна гора, но и най-известния зимен курорт в страната - Забляк, където гигантските бетонни постройки никнат като гъби след дъжд.
С помощ от Германия неотдавна беше изработен план за устойчиво развитие на туризма в Черна гора. Но правителството в Подгорица още не се е захванало с реализирането на този план. Страната очевидно все още не знае какво точно иска да предлага: лукс или бетон? Плажен, културен или екологичен туризъм? А целта би трябвало да е ясна - да се правят пари от природните красоти на страната, без обаче да се унищожава самата природа. "Това е единственият шанс за Черна гора. Особено с оглед на конкуренцията в съседна Хърватия", казва финландката Кирси Хяверинен, която до неотдавна е работила като консултант към черногорската Национална агенция по туризъм.

На един крак

Но и Хърватия се бори с тежки проблеми, пише на свой ред швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". Икономиката на страната стагнира и засега няма никакви признаци за скорошен подем. Анализаторите са единодушни, че и през тази година Хърватия ще си остане последна по икономически показатели сред страните от ЕС в региона. На този фон единственият успешен сектор е именно туризмът, който печели главно от природните дадености на страната. Към тях причисляваме дългото 1 880 километра крайбрежие, както и огромния брой острови - общо над 1 200.

И през тази година туристическият бранш в Хърватия очаква добри печалби. През първото полугодие броят на туристите се е увеличил със 7% спрямо същия период на миналата година. Казано иначе: Хърватия печели от икономическите и политически проблеми в Гърция, Турция и страните от Северна Африка. Поставената цел - да бъде достигнат оборот от 8 милиарда евро - изглежда постижима.
Само че стъпила на един крак, хърватската икономика е всичко друго, но не и стабилна, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг". В момента 13 процента от БВП на страната се "произвеждат" в туризма, което е твърде висок дял. За сравнение: в Турция и Кипър секторът генерира 7% от БВП, В Турция - 5%, а в Италия дори едва 4 на сто.

Гърция и веселието

За туризъм във времена на криза става дума и в публикация на вестник "Ди Велт", който обръща внимание на една тенденция на гръцките острови - тъй наречените Flatrate-купони. Тези плажни партита са много популярни, но съвсем скоро може и да секнат - от гръцкото Министерство на финансите издадоха заповед, която забранява провеждането на подобни веселия. Чиновниците от Отдела за обществената собственост са на мнение, че такива сбирки вдигат много шум. Правителството на премиера Ципрас издаде съответните разпоредби още през месец май, уточнява изданието.
На някои от туристите това ще се хареса, на други - не. За хората от гръцкия туристически сектор обаче тази забрана е голям удар, защото където няма веселие, там се стичат и по-малко пари. Забраната засяга не само хотелиерите, но и дребните търговци на напитки, храни и сувенири, например. Някои от тях вече показват съвсем открито гнева си. "Ди Велт" дава пример с един куриозен случай на остров Родос, където жители на курортното селце Марица прогонили трима данъчни инспектори, които по време на празника на селището искали да контролират търговците. Местните хора били толкова разярени, че на данъчните инспектори им се наложило да потърсят полицейска закрила.
DW