Руският премиер Медведев потъна в сянката на Путин. Стана безгласна буква и се държи по-праведно от всички в путиновия екип. Ако има амбиции, старателно ги крие. Това не е случайно, смята в коментара си Олег Кашин.

Обяснимо е, когато поредната рестриктивна мярка на руската власт идва директно от Владимир Путин или от обезличената среда на депутатите от Държавната дума. Ултраконсервативният поврат в руската политика от последните години е свързан непосредствено с името на Путин. А депутатите са настанени в Държавната дума, за да го поддържат. По-лошо е обаче, когато ролята на ограничител на поредната свобода, поема Дмитрий Медведев. Помним Медведев като добродушен президент - модернизатор, като привърженик на социалните мрежи и модерните тенденции. Ето защо когато някоя непопулярна инициатива излиза от неговото правителство, добиваме чувството, че Медведев предава сам себе си. Нали именно той казваше, че свободата е по-добра от несвободата. А сега сам смазва тази свобода. Профилът на руския премиер във Фейсбук - последният артефакт от модернизаторските времена - сега е изпълнен със съвсем нелиберални лозунги за подмяна на чуждия внос със стоки руско производство и критики към Украйна. Хората, които свързваха името на Медведев с надеждата за реформи отгоре, сега просто изпитват неудобство да си спомнят за това време. Беше Медведев - няма го Медведев.

Без собствена политическа тежест

Днес руската власт е толкова центрирана върху Путин, че е наивно да се говори за каквито и да било самостоятелни решения на премиера. Сегашният руски премиер е безгласна буква, Медведев няма никаква собствена политическа тежест. Ако ли пък има, то най-вероятно е старателно я прикрива. Вече се смята за лош тон да се говори за скорошна оставка на премиера. Слуховете за неговата оставка се носят още от встъпването му в длъжност, но той не се маха, продължава да си работи и колкото повече наближават поредните избори в Русия, толкова по-малка става вероятността да бъде сменен. Всеки нов човек на мястото на Медведев, било то Кудрин или Шойгу, автоматично ще бъде възприет като почти сигурен наследник на Владимир Путин. А от това ще възникнат алтернативен център на властта, нездрави настроения в различни кръгове, конфликти и нестабилност. Така че е по-добре Медведев да си остане премиер. Отличителен белег на Медведев за годините на неговото управление си остават почти смехотворният му публичен имидж и демонстративното му отстъпление от предишните амбиции. Никой не го възприема сериозно, той не пречи никому и затова оставката му е малко вероятна.
Медведев - вторият Хрушчов?

Официалната йерархия в руската власт едва ли съвпада с реалното разпределение на ролите в Кремъл и правителството. Ако се вярва на руските медии, най-влиятелният политик след Путин е Дмитрий Песков, което едва ли отговаря на истината. Кой влиза в най-тесния кръг около Владимир Путин? На кого ще заложи той, когато и ако реши безболезнено да се оттегли от властта? Името на Дмитрий Медведев е последното, което изниква в съзнанието на средностатистическия политолог. В това може би се крие и главната политическа тайна на руския премиер.

Може би сравнението не е съвсем точно, но сред редицата омразни съратници на Сталин, които са разполагали с огромен репресивен и административен ресурс, години наред изпъква личността на Никита Хрушчов. За него биографите пишат, че Сталин го карал да му играе казачок. Закономерно е, че най-несериозният съратник на Сталин в резултат става диктатор. Тези, които минават за силни и сериозни, почти винаги рискуват и губят в затворения кръг на "колективното ръководство". И когато започнат да се боричкат за властта, на сцената излиза този, който е играл казачок или кротко се е усмихвал. Да не те вземат насериозно е най-голямото ти възможно преимущество. Ако Медведев бе останал верен на себе си, бе продължил да говори за модернизация и да възразява на консерваторите, кариерата му отдавна да беше приключила. Днес той се държи по-примерно от всички в екипа на Путин.

Състоянието на властта в Русия е такова, че най-много рискуват тези, които не крият амбициите си. Самото обстоятелство, че днес режимът на Путин може насериозно да бъде описан като повторение на сталинистките традиции на апаратчиците, е лоша диагноза за руската власт. Византийството като политическа философия,винаги е било отличителна черта за обитателите на средновековната крепост, от която се управлява Русия. Не бива обаче да забравяме, че Византия отдавна падна и никакви традиции на апаратното интригантство не успяха да я спасят.
DW

Олег Кашин е независим журналист, работил за вестниците "Коммерсант" и "Известия", бил е и член на Координационния съвет на руската опозиция.