Какво се случва с китайската валута? Процесът е комплексен и труден за разбиране, а доларът и Вашингтон играят главна роля. Обяснението на Ролф Венкел е много интересно, но изисква концентрация.

Китайската валутна политика е пълна със загадки. Китайската народна банка (People's Bank of China) от години беше обвързала юана, местната валута, с щатския долар. Всеки ден банката задаваше референтната котировка и допускаше търговски отклонения от два процента надолу или нагоре. Сега обаче Народната банка на два пъти девалвира китайската валута. Във вторник юанът загуби два процента от стойността си. Същевременно банката обеща, че в бъдеще ще даде повече свобода на пазарите при обменния курс. Това обаче не ѝ попречи да девалвира юана в сряда с още 1.6 процента.

Юанът - редом с долара и еврото?

Пазителите на валутата в Пекин сякаш страдат от шизофрения! Те хем девалвират валутата си, хем обещават, че в дългосрочна перспектива ще я освободят от обвързаността към долара. И то не, защото американските министри на финансите от години се оплакват, че Китай изкуствено поддържа нисък курс на юана, за да си осигури предимства при износа. Не. В действителност Пекин се стреми към това, китайският юан да получи статут на световна резервна валута. И е наясно, че МВФ ще приеме Китай в клуба на еврото, долара, йената и паунда единствено, ако китайската валута се търгува свободно.
Защо тогава емисионната банка предприема такива спешни мерки? Човек може де си помисли, че Китай се връща към стари модели на поведение. Девалвираният юан прави китайските стоки още по-евтини на международните пазари. Както знаем, износът все още осигурява в Китай десетки милиони работни места. Разбираемо е, че китайското правителство не иска да се лиши от тези работни места. Може би обяснението на китайската интервенция се крие в метода, по който китайските банкери смятат да изчисляват валутния курс в бъдеще. Той вече няма да се определя единствено от Централната банка, а ще се ориентира по пазарния обменен курс от предишния ден.

Ако юанът тръгне нагоре...

Ако това действително стане, а Китайската народна банка и занапред допуска търговски колебания от два процента дневно, то юанът теоретически може да тръгне нагоре с по две на сто всеки ден. Тогава ефектът от двойната девалвация ще се стопи и поскъпващият юан ще постави банката под огромен натиск. Тоест, Пекин може да си позволи поскъпващ юан само, ако е сигурен, че Федералният резерв на САЩ ще удържи обещанието си и постепенно ще повишава основния лихвен процент. Увеличаването на основния лихвен процент от есента ще насърчи инвестициите в САЩ, ще привлече капитали от бързоразвиващите се страни и ще повиши стойността на долара. А когато доларът и юанът едновременно повишават стойността си, няма да се случи нищо с двустранния обменен курс и страничните щети за китайската експортна индустрия ще бъдат минимални.
Китай планира светлото бъдеще

Досега Китай полагаше неимоверни усилия да предотврати поскъпването на своята валута. Пекин смяташе, че времето за ревалоризация още не е назряло. Всички държавни програми в Китай са насочени към бързо изграждане на голямо средно съсловие с висока покупателна способност, засилване на вътрешното търсене, въвеждане в експлоатация на иновативни и висококачествени продукти и машини. За да може един ден Китай да не зависи от износа на евтини масови продукти. Тази цел обаче не се постига от днес за утре. Ако юанът бъде освободен от долара, американската валута ще загуби вероятно 10 до 40 процента от стойността си спрямо китайската. И то рязко. Китайските доларови резерви също ще загубят много от стойността си. Но това ще бъде най-малкият проблем. Хиляди фирми-износители ще фалират, а милиони работници ще останат на улицата. Китайското правителство не може да го допусне, защото иначе положително ще настъпят социални размирици.

Да, Китай иска и ще ревалоризира юана, но няма да позволи други да му диктуват условията. Най-малко пък американското министерство на финансите.
DW