Войната от 1999 е свята, защото ни донесе независимост – така мислят косоварите. Затова и за много от тях престъпленията от онова време са оправдани. Те трудно приемат факта, че извършителите ще бъдат изправени на съд.

Престъпления, извършвани от албанци? Тезата за наличието им нажежава до червено страстите в Косово. Мнозина политици и обикновени хора определят подобни твърдения като несправедливи, защото войната на Армията за освобождение на Косово (АОК) е нещо свято за тях. Именно тя е донесла на областта тъй желаната независимост. Затова и те смятат, че всички приложени средства за извоюването на тази независимост са оправдани. Това е и една от причините защо промяната в Конституцията, с която беше проправен пътят за създаването на специален трибунал за престъпленията по време на Косовската война, се забави почти пет години.

От 2011 година специална разследваща комисия на ЕС събира доказателства за престъпления, извършени от бивши бойци от АОК по време на войната и непосредствено след това. Сега вече могат да им бъдат повдигнати обвинения, срещу които те трябва да отговарят пред новия трибунал. Не само представители на военизираната групировка обаче могат да бъдат застигнати от дългата ръка на правосъдието. Същото важи за някои политици и депутати.

Правителството в Прищина и почти всички политически партии там бяха против създаването на трибунала и дълго време се противопоставяха на тази идея. Днес пък новият орган е представян с разкрасяващи го названия като "Специална палата" или "Бюро на специалния прокурор".

Жертвите срещу извършителите

Дълго време мнозина косовари си мислеха, че военните престъпления по време на Косовската война са дело само на другата страна - на сърбите и техните помощници. Докато обаче един швейцарски политик не бръкна в раната с пръст: в доклад за Съвета на Европа през декември 2010 година тогавашният докладчик Дик Марти хвърли тежки обвинения срещу ръководните членове на АОК. Според него в края на 90-те години те са извършили военни престъпления срещу представители на сръбското малцинство в Косово, срещу роми и тъй наречените албански колаборатьори. Става въпрос за убийства, отвличания, насилствено изселване на хора, сексуално насилие, унищожаване на църкви и търговия с дрога. Но най-голям отзвук в международните медии предизвика твърдението на Марти, че бойците на АОК продавали на черния пазар човешки органи, вземани от военнопленници. За това твърдение обаче докладчикът на Съвета на Европа така и не представи убедителни доказателства. Неговият доклад съдържа освен това тежки обвинения и срещу бившия премиер и настоящ външен министър на Косово Хашим Тачи.

Навремето Прищина определи обвиненията на Дик Марти като "неверни и изфабрикувани от Сърбия и Русия, за да очернят справедливата война на косовския народ за свобода и независимост". Самият Тачи тогава заплаши да съди Марти. Малко по-късно обаче той информира в писмо Съвета на Европа, че Косово е готово да съдейства за изясняване на истината.
Ръководителят на бюрото на ЕС в Прищина Самуел Збогар посочва, че пред специализирания трибунал ще отговаря не държавата Косово, а конкретните извършители на престъпленията. Отговорничката за външната политика на Общността Федерика Могерини определи решението на косовския парламент като "трудно, но необходимо за осветляване на истината".

Свидетелите живеят опасно

Още миналата година президентката на Косово Атифете Яхага увери в писмо тогавашната отговорничка за външната политика на ЕС Катрин Аштън, че Косово ще осигури "надеждна и адекватна среда за работата на специализирания трибунал". Въпреки това седалището на новия орган само формално ще се намира в Косово. Както и разследващата комисия за събиране на доказателства, така и новият военен трибунал ще се ръководи от международни съдии, а основната част от неговата работа ще бъде прехвърлена към трибунала в Хага. При това не само защото там е седалището на Международния наказателен съд за бивша Югославия, а най-вече защото в Косово не може да бъде гарантирана сигурността на свидетелите - макар още преди години да беше приет такъв закон. Напоследък имаше редица случаи на отправяне на заплахи и дори на убийства на свидетели, изразили готовност да дадат показания срещу бивши командири или членове на АОК.

"Тук всеки познава всекиго - или е близък, или е далечен роднина с някого, който пък съответно познава други хора", казва за ДВ косовският журналист и публицист Милаим Зека. Той твърди, че журналистите също са подложени на натиск или направо биват заплашвани, ако се занимават с темата за престъпленията, извършвани от бивши бойци на АОК. Друг голям проблем пред правосъдието са фалшивите показания, които в Косово мълчаливо се толерират и не се преследват от закона.
DW