Контрольорите по сигурността на летищата са се нагледали (и намирисали!) на какви ли не неща! А пътниците трябва да внимават да не загазят с огромни глоби, предупреждава германски експерт.

В сезона на почивките и пътешествията милиони хора всекидневно преминават през проверките за сигурност по летищата. Един бивш контрольор разказва за проблемите, за смешните, тъжните и опасните истории, които се разиграват край скенера. Той предупреждава най-вече закачливо настроените пасажери да внимават какво говорят, защото могат да си навлекат доста неприятности. Преди няколко години тук представихме книгата на Ахим Лукези „Бомбата и без това е в куфара!". Ето още истории от интервюта със сладкодумния бивш контрольор пред „Щутгартер Цайтунг", „Ди Цайт" и „Зюддойче Цайтунг".
Много често пътниците неуместно се шегуват, докато специализираният персонал ги проверява преди влизане в самолета. Положително сте чували уж закачливи реплики като: „Е, намерихте ли вече бомбата в багажа ми?" Ахим Лукези предупреждава, че подобни шеги могат да навлекат на пътника истински неприятности:
„В такива случаи контрольорът просто натиска един скрит бутон, след което веднага пристига полиция и отцепва района. Малко по-късно идват и сапьорите със своята мобилна техника и с кучета, обучени да надушват експлозиви."
Не казвайте два пъти "бомба"
Той разказва за един случай, в който пасажерка си направила подобна неуместна шега с персонала, а след цялата описана процедура изпуснала полета си и била глобена заради нарушаване на обществения ред. Лукези обяснява:
„Най-глупаво е да подхвърлите реплика като: „Бомбата вече е в самолета". Тогава ние сме длъжни да претърсим цялата машина – седалките, отделенията за багаж, куфарите. Това отнема поне три часа. Контрольорът може и да вижда, че проверяваният пътник се шегува, но най-късно при второто споменаване на „бомба" ние сме длъжни да действаме. А пътникът няма да се отърве безнаказано."
Защото един час повече престой на летището за самолет „Боинг", например, означава такса от 1 500 евро. Плаща ги виновният пътник. Да не говорим, че другите пътници също могат да му искат обезщетение за забавянето.
Сеута, Испания, 7 май 2015: документиран опит за нелегално прехвърляне на 8-годишно дете, скрито в куфар
Сеута, Испания, 7 май 2015: документиран опит за нелегално прехвърляне на 8-годишно дете, скрито в куфар
Защо обаче толкова много пасажери смятат за особено остроумно да се шегуват с проверяващия персонал на тема „бомби"?
„Хората знаят, че има терористи, но не гледат сериозно на опасността. Сигурно си въобразяват, че сега всички терористи са при ИД, по фронтовете в Ирак и Сирия. В същото време повечето пътници възмутено повтарят: „Какво ме проверявате? Нима Ви приличам на терорист?". А контрольорите по какво да познаят - по дължината на брадата, може би?
Пасажери-особняци
Ако приемем такива случаи за безобидни, какво обаче да правим с ватиканските кардинали, които минават през скенера в истински унес, докато асистентите им подтичват зад тях, повтаряйки: „Моля Ви, моля Ви, не смущавайте вглъбението на Негово преосвещенство!" И все пак ако скенерът писне, Негово преосвещенство ще трябва да си свали одеянията. Защото служителят по сигурността откъде точно да знае, че въпросният пътник наистина е кардинал?
Изобщо: на контрольорите по летищата никак не им е лесно. И в повечето случаи трябва да са доста дебелокожи, уверява Лукези:
„Трябва да проверяваш и подмишниците, независимо колко са изпотени. Пък когато машината изписука, а човекът сконфузено и шепнешком заобяснява, че това е обица на интимните му части – пак си длъжен да провериш."
В книгата си и в интервюта пред медиите бившият служител по сигурността разказва и различни – кога нелепи, кога неприятни – истории от проверката на ръчния багаж:
„Един бабанко слага чантата на лентата и вика: „Внимавай, 'щото вътре е баба!" Първо си викам: този е надрусан! После пуснах чантата през рентгена и видях, че вътре има някаква ваза. „Отворете я" – казвам му. А той: „Искате да видите баба ли?" Оказа се урна с праха на баба му, наистина! Друг път в ръчния багаж на един млад човек намирам ръчна граната. Веднага натискам бутона, сапьорите се явяват на мига, но гранатата всъщност се оказа запалка."
Всеки, който е пътувал със самолет, познава добре процедурата
Лукези разказва за многобройните случаи, в които контрольорите откриват в ръчния багаж такива очевидно забранени предмети като бойни боксове, автоматични ножове, боеприпаси. Пътниците често пъти имат проблеми и със забраната да носят течни или полутечни вещества, обяснява той:
„Особено много ядове имаме с бурканите с течен шоколад. Германците явно са убедени, че в Южна Европа течният шоколад не е толкова добър и си носят, когато тръгват в отпуска. Според мен, поне половината от световната продукция на течен шоколад се конфискува по германските летища", казва Лукези. И още по-точно: цели пет тона на година, сочи статистиката.
Без излишна свенливост германският експерт по сигурността на летищата разказва и за някои особено отблъскващи аспекти на работата на контрольора. Примерно, когато проверяват пътници, които – вместо да се къпят – се заливат с парфюм. Или пък когато контрабандисти нарочно използват отблъскващи миризми, за да отклонят вниманието от нелегалната стока.
„За съжаление, и при ръчния багаж невинаги си имаме работа с прилежно подредени куфарчета, където са скатани току-що изпрани дрехи. Попадал съм на какви ли не странни, че и на доста гадни предмети: употребяван медицински конец за чистене на зъби, мръсно бельо, еротични играчки, сандвичи с вмирисан пастет, тютюн за смъркане, примесен с изсушена риба. Когато ги разказвам тези неща, мнозина не ми вярват", добавя експертът.
А е по-добре да му повярват. И да се замислят, преди да тръгнат към самолета...

DW