Едно инфарктно споразумение

Накрая споразумение все пак беше постигнато, а опасността от Grexit засега беше ликвидирана. Отдавна не бяхме виждали трима от основните играчи - Меркел, Оланд и Ципрас - така задружни, пише Барбара Везел.

 

Накрая всички изглеждаха само ужасно изморени. Но и след 17-часовия преговорен маратон в Брюксел, Ангела Меркел изглеждаше на следващата сутрин повече от сдържана и напълно концентрирана - без никаква следа от горещите емоции през тази дълга нощ. "Всъщност, разговорите бяха много делови", каза тя накрая и отново остави впечатлението, че едва ли не само благодарение на своята издръжливост накрая тя е постигнала това, което иска.
Нито дума за "германски диктат"
"Това е споразумение, което постигнахме всичките 19 участници в преговорите", увери Меркел. Още през нощта в Туитър се появиха критични оценки, според които случващото се в Брюксел е опит да се свали гръцкото правителство. Нищо подобно - накрая всички на масата за преговори гласуваха "за", потвърди Меркел.
Сега Гърция трябва да поеме отговорността за тази трети спасителен пакет, който бързо трябва да осигури по линия на Европейския стабилизационен механизъм между 82 и 86 милиарда евро за страната. По детайлите ще се преговаря, след като пакетът бъде одобрен от съответните парламенти. И тъй като "документът може да чака", по думите на канцлерката, процедурата ще се осъществи стъпка по стъпка.
Още тази сряда парламентът в Атина трябва да приеме както общото решение, така и първите закони, свързани с договорените реформи. Например уеднаквяването на данъка добавена стойност и реформите в пенсионната система, статистиката и бюджетната политика. След това германският Бундестаг ще трябва да гласува програмата, а канцлерката Меркел посъветва депутатите да приемат споразумението.
Капитулацията на Ципрас
Следващата седмица трябва да бъдат приети законите, свързани с останалата част от реформите: за рекапитализиране на банките, приватизацията и реформирането на трудовия пазар. Споразумението съдържа всичко, което Алексис Ципрас досега възмутено отхвърляше и на което гърците казаха "не" на референдума преди седмица. Гръцкото "охи" само влоши позицията на страната в преговорите, изтъкна в тази връзка председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Крайно сдържано Ангела Меркел посочи след това и останалата част от договорените условия: от пролетта на 2016 г. МВФ отново ще завръща като партньор в третата спасителна програма, ще бъде създаден и приватизационен фонд за близо 50 милиарда евро, от който ще се покриват плащанията към ЕСМ. Казано по друг начин - така омразните на Атина контрольори на кредиторите, тъй наречената Тройка, отново се завръщат. Срещу тези условия гръцкият премиер се бори до сутринта. Но без успех: в крайна сметка еврозоната излезе с предложението, което той трябваше или изцяло да приеме, или да отхвърли. Още повече, че заплахата Grexit по това време вече се размахваше около масата за преговори.
"Версайски договор" за Гърция?
Още през нощта се появиха коментари, според които тоталното отстъпление от страна на Ципрас превръща споразумението в своего рода "Версайски договор" за Гърция. Според Ангела Меркел, положителното за Гърция е това, че приватизационният фонд остава в Атина, а не отива в Люксембург, какъвто е бил първоначалният замисъл. Трябва да се има предвид и размерът на средствата - над 80 милиарда евро са огромна сума, подчерта канцлерката. Мерките, които Гърция трябва да предприеме, не са по-различни от тези в други страни, които се справиха - Ирландия, Португалия и Испания. Налице е също и обещанието да се преговаря за реструктуриране и разсрочване на гръцкия дълг - още през пролетта на следващата година. Но само при условие, че дотогава Атина проведе обещаните реформи.
Споразумението като шанс
Както можеше да се очаква, Ангела Меркел не вижда никакъв разрив с Париж по гръцкия въпрос: нали накрая имаме един одобрен от всички документ, независимо от различните интереси на отделните страни-членки. Само че има ли шанс този "списък на жестокостите" да бъде приет от гръцкия парламент? Гърците решиха, че искат да останат в еврозоната и широкото мнозинство в Атина вече е надпартийни, посочи по този повод Меркел.
Какво да кажем обаче за изгубеното през петте месеца на преговори доверие, пропиляно от гръцкото правителство чрез зигзагообразни му ходове и всевъзможни трикове? В общото решение на европейските лидери по този повод още в първите редове се казва: "Необходимостта да се възстанови доверието към правителството в Атина е главно условие за нова спасителна програма." А пътят към това възстановяване ще бъде дълъг и труден, убедена е канцлерката.
В края на преговорния маратон обаче успехът все още е висял на косъм: френският президент Франсоа Оланд, който се прояви на преговорите като "най-добрия приятел" на гърците, призна, че до последно се е страхувал да не се стигне до Grexit: "Това беше среща, на която постигнахме истински пробив", обобщи Оланд. Алексис Ципрас се отблагодари за усилията му с прегръдка на финала.
Политическата битка в Атина продължава
Гръцкият премиер беше забележително кратък: той заяви, че трябва да вземе трудни решения, но споразумението ще позволи на Гърция отново да се изправи на крака. За Ципрас политическата битка продължава от днес в Атина, където ще трябва да убеди своята партия и парламента да преглътнат горчивия хап. Близкото бъдеще на страната обаче сега зависи от еврогрупата и от ЕЦБ. Още днес те ще решат дали перспективата за нова спасителна програма е достатъчна, за да вдигнат границата на спасителните кредити за гръцките банки. Ако това стане, в следващите дни банките ще бъдат отново отворени поне за известно време.
Европейските финансови министри пък заседаваха и в понеделник, за да вземат решение за временно финансиране за Атина в размер на 12 милиарда евро. Само така Гърция ще има пари за следващите големи плащания към ЕЦБ и МВФ. Обобщението обаче дойде от самия гръцки премиер: "Изпълнението на договорените мерки ще бъде изключително трудно", увери накрая Алексис Ципрас.
DW

Станете почитател на Класа