Космополитът Стефан Цонев прозря смисъла на единението още в младостта си

Тъжна вест долетя от Маями – навръх 4 юли, в Деня на Независимостта, на 92 годишна възраст си отиде от белия свят българинът космополит Стефан Цонев. Прочутият по цял свят ротарианец, прекарал по-голяма част от живота си в Германия, Австрия, Венецуела и САЩ, до последно си остана българин – той с любопитство следеше какво се случва в родината му и страдаше, че прекарва последните си дни далече от нея. .
Макар че се завръща на два пъти в родината си след годините на изграничество – през 1990-ва и 2006-а, Стефан Цонев все още не е достатъчно познато име сред българските интелектуалци. Най-близкият му приятел в България му е адаш, композиторът Стефан Драгостинов, който бе любезен да припомни за читателите на „Минаха години" кой е Стефан Цонев.
„Гражданин на света, чието дело има глобално значение – започна своя разказ Стефан Драгостинов. – Роден е през далечната 1922-ра в Русе в семейството на прозорливия търговец Любен Цонев, който мъдро изпраща ненавършилия още пълнолетие младеж да учи в Мюнхен инженерство. Годината е 1940-та, на любознателния български студент му предстои да усети ужасите на войната и то в люлката на звяра. Потресен от трагичните събития, Стефан придобива мирогледа на непоколобем радетел на мира – за цял живот. През 1945. е на косъм от завръщане в България, но разумът надделява и младежът се установява във Виена, където учи архитектура. И с диплом в ръка се отправя към Новия свят.
Вероятно бракът му с ослепително красива испанска студентка, стипендиантка на фондация „Хумболт" във Виена – Долорес Касканте Поу – го мотивира окончателно да избере за своя втора родина страна, в която се говори испански. Младото семейство в началото на 50-те години акостира във Венецуела. Стефан Цонев „хвърля котва" в щата Сулия, в Маракайбо и в продължение на пет десетилетия, бавно, премерено, упорито извървява колосален житейски и творчески път в изграждането на шеметна професионална кариера – от никому неизвестния български емигрант, неговорещ ни дума испански - до инженера, проектант-милионер, участвал успешно в гигантски петролни и строителни проекти в Латинска Америка"

Знаменателна е срещата на двамата Стефановци – Цонев и Драгостинов, през 1984 година. Милионерът, преживял ужасите на войната, с делата си отстоява каузата за мир и всечовешко добруване. И озарен от пламъка на световното Ротарианство е избран за Президент на Ротари клуб! Стефан Цонев се вдъхновява от идеята да бъде създадена крупна симфонична творба, посветена на мира и с изпълнението й да бъде отбелязана 80-годишнината от създаването на организацията. Мащабната идея получава безрезервната подкрепа на Ротари Интернешънъл и правителството на Венецуела. Умуват кому да бъде поверено създаването на творбата? Кой да бъде авторът?! По онова време в столицата Каракас очакват Световната премиера на "Sinfonia para Simon Bolivar" от българския композитор Стефан Драгостинов., в изпълнение на Националния симфоничен оркестър И в Маракайбо също се говори за предстоящото събитие. Стефан Цонев се качва на самолета и пристига за премиерата буквално няколко часа преди концерта. Така двамата Стефановци се срещат очи в очи. Лесно намират общ език. Драгостинов създава „Симфония за мира" за четири месеца, като по изричното настояване на Стефан Цонев включва в кулминацията на творбата Всеславянския химн „Многая лета".
На 21 февруари 1985 година – рожденния ден на Ротари Интернешънъл - в театъра „Бейас Артес" в Маракайбо, под диригентството на Маестро Едуардо Ран, прозвучава за първи път „Симфония за мира". Концертът е повторен на следващия ден, успехът е зашеметяващ. Всички големи американски радиостанции транслират Симфонията; получени са поздравления от 140 държавни глави от цял свят – сред тях, Рейгън и Черненко...
Година по-късно, „Симфония за мира" преживява и своята премиера в София, под диригентството на Маестро Иван Маринов в зала "България". По този повод Стефан Продев възкликва във в. „Култура": „Драгостинов превръща „Многая лета" от песен, отправена към Бога, в песен, отправена към хората."
На 29 декември 1990 година, вече след промените,, Стефан Цонев присъства в София на изпълнението на „Симфония за мира" в Националния дворец на културата. След полувековно отсъствие, големият българин стъпва на родна земя. През двуседмичния си престой Стефан Цонев всячески подкрепя възкръсването на Ротарианската идея в България. Гостът е потресен от видяното в родината, споделя го в интервю за в. „Култура:" от януари 1991-ва „Тук времето като че е било спряло. Или по-скоро – часовникът понякога се е връщал и назад. Напуснах България преди 50 години, когато бедността се очертаваше все още в бъдещето. Завръщам се сега и виждам, че тя вече е дошла. По-злочеста, отколкото я предчувствах преди половин век. Има и следи от мимолетен разцвет, но равносметката е: фалит. И то не само материален. Вратите, през които стотици хиляди българи излизат за чужбина, са "триумфално" разтворени. Защото немотията е в настоящето, а не в бъдещето ...Има ли извинение за нашия упадък през последните години? Жертва на международни интереси ли сме били или сме се превърнали в поробители на самите себе си? Пет века католическа Европа цъфтеше, защото православна България удържаше азиатската агресивност. Тази Европа, която все още не е осъзнала какво дължи на една балканска страна.
Но в последния половин век кому да хвърлим вината? На благородниците, които ни изпращат сега помощи ли? Очевидно трябва да я открием в самите себе си. През тази седмица видях България като една земя, която е пометена след безкръвна гражданска война. Това твърде много напомня за Византийската империя, ставала някога лесна плячка благодарение на вътрешни взаимоизтощителни схватки, които се оказаха безсмислени, защото надделяха над общата вяра за процъфтяване. Сега тук историята като че се повтаря, нещо повече – политическите страсти се оказват по-унищожителни дори от етническите различия. Резултатите са съкрушителни и изглежда, че такава е по правило съдбата на народите, у които липсва волята за обединение".
А нима между думите му, изречени в началото на 1991-ва, няма аналогия и с днешния ден, когато младите образовани българи продължават поголовно да напускат родината си?
През 2006-та големият българин отново се връща в България – както той сам споделя - за да се сбогува с Родината. Придружават го трима негови внуци, на които е решл да покаже България. Цонев донася току що отпечатаната своя книга „В търсене на съдбата", която не след дълго е преведани и издадена и в България. На нейните страници днес откриваме мирогледа на една уникална личност, от която има какво да научим: Пътят на света към добро се слива с пътя, който всеки един от нас трябва да извърви.


Станете почитател на Класа