Докато Гърция се подготвя за референдум, залозите за 60-годишния проект за мирна, обединена Европа растат.
Едно гръцко излизане от ЕС е резултат, който никой не трябва да иска. Какъвто и да е изходът от гръцкия референдум, на Европа не трябва да бъде позволено да се самоунищожи .
Ако вярваме на политическите лидери в Берлин, Париж и Брюксел, тази неделя е възлов момент не само за еврозоната, но и за самия ЕС. Извънредно положение предвид факта, че Гърция, която представлява само 2% от цялото население на ЕС, ще проведе референдум за това дали да приеме или не последното споразумение, предлагано от кредиторите. Реториката, идващ от Атина е гореща, говори се за европейско "изнудване" срещу свободната воля на гръцките избиратели, сякаш народите на кредиторите не са техните собствени избиратели.
Да запазим трезвата мисъл, първо трябва да се помисли как нещата са станали толкова горчиви. Ако и в последния момент не бъде постигнато споразумение между Гърция и нейните кредитори, единственото, на което може да се надяваме, е сериозно да ограничим щетите. В най-лошия сценарий на гръцки изход от еврото, ще се трупат при катастрофа върху катастрофа, ако страната трябва да напусне и Европейския съюз. Европа трябва да се взре в тази бездна, за да предотврати пропадането си в нея.
Нито една от страните не носи единствена вината за сегашната бъркотия. От самото начало, идеята за обща европейска валута е построена върху логически недостатък. Най-грубо, един паричен съюз изисква и фискален съюз, което от своя страна изисква политически съюз. А когато се въвежда еврото, не е имало такива институции или механизми, а само трайни и неясна надежди за все по-тесен съюз. Нещо повече, най-голямата площ в света с единна парична единица се движи от два неустойчиви икономически двигателя: Германия, изнасяща все повече към Южна Европа и света и Южна Европа, разчитаща на евтини кредити. Тази крехка система бе разбита под развалините на финансовата криза.
От друга страна няма спор, че кредиторите са управлявали зле гръцкия файл, още от първия спасителен заем през 2010 г. Тройката на кредиторите - Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ – казваха на Гърция, че единственият начин да се оправи нейната икономика е да се предприемат тежки строги икономии, лекарство, което гърците почувстваха като подкастряне на съкровените им трудови права и ползи. Тази програма не само не успя да направи дълга устойчив; тя пресъздаде такава бедност, която Западна Европа мислеше, че е оставила в миналото. В същото време, по-голямата част - € 240 млрд - от общия спасителен заем, който Гърция получи през 2010 г. и 2012 г. отиде директно обратно към банките, които са заели пари преди катастрофата.
Но и двете страни в този сблъсък имат свои мотиви, не всички от тях несвързани с демокрацията. Кредиторите сочат към някои от най-бедните страни в Европа, Португалия и Ирландия, чиито избиратели са издържали на ограниченията и които ще гледат подозрително, ако Гърция бъде оставена да се измъкне. Дори и руганият МВФ може да обясни своята твърда позиция: след горчивите програми, наложени на страни от глобалния юг, едва ли може сега да бъде снизходителен към европейска страна, която е относително по-добре.
Вярно е, че десетилетия на клиентелистки гръцки политици от ляво и дясно, пословично лоша събираемост на данъци и манипулиране на статистиката при присъединяване към еврото през 2001 г. предхождаха Алексис Ципрас и СИРИЗА. Но също така е вярно, че партията спечели властта през януари отчасти, като обеща, че ще трябва да се промени по-малко, отколкото в действителност трябваше.
Гръцкият премиер не помогна на каузата си чрез референдума - въпросът поставен на гръцките избиратели е много технически и е свързан с предложения направени от страна на кредиторите на 25 юни, които вече са изчезнали. Преговорите бяха прекратени от Гърция преди една закъсняла нова оферта дори да може да се разгледа.
Заради всичко това, изход на Гърция от еврозоната, да не говорим за изход от ЕС, би бил равнозначен на историческо отслабване на Европа в момент, когато солидарността е била по-необходима от всякога. Може би е възможно да има гръцки фалит без Grexit от еврото, но това ще изисква много креативност - нещо, което липсва на това поколение европейски лидери. Не е ясно също дали евро-Grexit би довело до гръцко оттегляне от ЕС като цяло: правния дебат е сложен. Това ще бъде абсолютно най-лошият сценарий.
Гръцко излизане от ЕС е резултат, който никой не трябва да иска, какъвто и да е резултатът от гръцкия референдум, на Европа не трябва да бъде позволено да се самоунищожи. Авантюризмът трябва да свърши, ако искаме 60-годишният проект за мирна, обединена Европа да бъде изтеглена назад от ръба на пропастта.