В Берлин отдавна знаят за проявявания от американските тайни служби не най-здрав интерес към германските политици. В такъв случай защо в Париж се оказаха толкова изненадани? И защо не са предприели своевременно мерки?

Всъщност френското правителство би трябвало отдавна да е наясно. Когато през 2013 година стана известно, че американските тайни служби са подслушвали телефонните разговори на Ангела Меркел, френското правителство е можело да нареди на своите тайни служби да проверят френските телефонни връзки. Дали Франсоа Оланд е игнорирал проблема или резултатите от проверката са били укрити? Сега, когато след дълга пауза Уикилийкс изнесе историята пред обществеността, тя предизвика логично голямо възмущение. "Това са неприемливи действия между съюзници", заявиха едногласно говорителите на три поколения френски президенти - защото шпионирането започва още по времето на Жак Ширак. Междувременно в Париж се чуват всякакви варианти на прословутото изречение на Ангела Меркел, че "подслушването между приятели е неприемливо". Което обаче не пречи на АНС да използва огромния си апарат за послушване както спрямо приятели, така и спрямо врагове.
Само шоу ли са срещите с Меркел?
Последните разкрития са малко неудобни, но не и разтърсващи. Ако имаме предвид, например, факта, че Франсоа Оланд още през 2012 се е опасявал от излизането на Гърция от еврозоната и от завой наляво в гръцката политика. Сигурно обаче му е станало неприятно, че на бял свят излезе и отрицателната му оценка за Ангела Меркел - тя била вторачена в спазването на правилата на еврозоната, била предала Гърция, а срещата му с нея била само шоу. Тези твърдения несъмнено ще дадат нов тласък на гърцките конспиративни теории. Впоследствие Оланд предприема опити тайно да се свърже с германските социалдемократи, за да намери съюзници за спасяването на Гърция. Все истории, които никое правителство не би желало да разгласява.
Иначе тайните досиета са пълни с баналности. Никой не се изненадва от разкритието, че бившият президент Никола Саркози бил изключително суетен - в Париж подобни разкрития предизвикват само снизходителни усмивки. Саркози, разбира се, би предпочел да запази за себе си информацията, че през 2011 година се е опитал да стартира собствена мирна инициатива за Близкия изток и е търсил тайни контакти с Москва и палестинците в качеството си на "отявлен приятел на Израел".
Доверието към САЩ спада
Това, което има значение, са политическите последици от аферата с подслушванията в Париж. И най-вече загубата на доверие. След иракската война, която не бе подкрепена от френския президент Ширак, отношенията между Франция и САЩ бяха силно влошени, което се промени едва след избора на Барак Обама. И Вашингтон поне се научи да цени Франция като нов партньор по военните въпроси, а Франция изяви готовността си да изпрати войски в Близкия изток, при това по-бързо, отколкото Великобритания.
Сега обаче и нарасналото доверие, и тясното сътрудничество между Франция и САЩ са доста разколебани. Президентът Франсоа Оланд реагира рязко и ядно: привикването на американската посланичка в Париж е най-острата мярка от дипломатическия арсенал, щом става дума за приятели.
На кого да се вярва след всичко това?
Френският президент припомни за обещанието, дадено от Барак Обама през 2013 година. Тогава той заяви, че по време на неговото управление подобни практики няма да бъдат използвани.Сега шефът на френските тайни служби ще трябва да изясни във Вашингтон дали това обещание все още е в сила? И дали може да се вярва на един американски президент след всичко това?
В резултат от разкритията сега положително ще се развихри един вид надпревара между тайните служби: установяване на защитени от подслушване телефонни връзки, нови методи на кодиране, гарантиращи сигурността на комуникациите. Но обикновените хора най-вероятно само биха се изсмели на разкритията от Париж: Добре дошли в нашия свят, господин президент! Свят, в който няма тайни и тоталното наблюдение е правило, а личната сфера просто е ликвидирана.
DW