Националният философ на Франция Рене Декарт, чийто дискурс определи мислите като основно човешко качество - "Мисля, следователно съществувам", е описал дедуктивния начин на мислене, който започва с общо, абстрактно предложение и след това работи към специфично заключение.
"Ние виждаме добре само със сърцето" (Сент Екзюпери)
Волтер е игрив писател, чието плодовито творчество въплъти идеалите на просветения деспотизъм, космополитната елитарност и културното издигане на 18-ти век; енергично се е борил за религиозна толерантност.
"Всички за един, един за всички" (Дюма Тримата мускетари)
Жан-Жак Русо Роден в Швейцария, но приет от французите като интелектуален баща на тяхната революция: писанията му за човешката свобода, равенство, народен суверенитет и завръщане към природата оспорват социалните и политически конвенции на френското общество през 18-ти век, основател e на радикалната републиканска традиция.
"Обогатете себе си" (Гизо)
Огюст Конт Основателят на позитивизма, доктрина, която твърди, че всяко знание трябва да се основава на научни наблюдения и теоретична координация; той смята, че напредъкът на научната ера ще е предвестник на духовна реорганизация на обществото, съвместявайки консервативната идея за реда с либералната идея за напредъка; той създава своя нео-религиозен култ, който идеализира мъртвите и се застъпва за въздържание и целомъдрие.
"Всички нещастия на хората идват от надеждите" (Камю)
Жул Мишле велик френски историк на своето време, подкрепял каузата на "народа", твърдейки, че историята е решително оформена от интервенциите на масите.
"Нека ядат пасти" (Мария Антоанета)
Алексис дьо Токвил Аристократичен либерален мислител, който се отчаял от ендемичната политическа нестабилност на Франция; писанията му за американското общество и революционна Франция звучат като силно предупреждение срещу опасностите на новата демократична и егалитарна възраст.
"Човек се ражда свободен и навсякъде е във вериги" (Русо)
Жан-Пол Сартр Теоретик и живото въплъщение на интелектуалец, който се сблъсква с всички мощни институции на своето време (буржоазната държава, комунистическата партия, университетската система); писанията му за екзистенциализма и марксизма в десетилетията след втората световна война отбелязват върха на френските традиции на републиканския универсализъм и философски радикализъм.
"Светът е започнал без човек и ще завърши без него" (Леви-Строс)
Симон дьо Бовоар чието творчество варира значително между философия, политика и социални въпроси. Коронната й работа е „Вторият пол" (1949), която предложи новаторски поглед върху потисничеството на жените, като по този начин очерта пътя за съвременния феминизъм.
"И най-доброто правителство е доброжелателна тирания" (Волтер)
Клод Леви-Строс. Етнолог, който става най-важният адепт на структурализма, философско движение, което оспорва линейността на декартовия рационализъм и поставя под въпрос напредъка и фиксирания характер на смисъла и подчертава значението на дисонансите и подсъзнателото в човешкото мислене.
"Перфектността на човека е наистина безкрайна" (Кондорсе)
Мишел Фуко Най-иновативния и влиятелен френски мислител на съвременната епоха; изследва начините, по които съвременните общества налагат различни форми на интелектуален и физически контрол върху своите граждани, като се започне от господстващите норми и принудителни държавни контроли до медицинските и сексуални практики.