Когато тези дни "Ню Йорк таймс" публикува критична статия за медийната несвобода в Турция, Ердоган реагира мигновено: "Да си знаят мястото", каза той по адрес на изданието. Какво остава тогава за медиите в самата Турция?
До парламентарните избори в Турция остават само две седмици, но турският президент Ердоган не обръща особено внимание на задължението си да спазва политически неутралитет. Почти ежедневно той яростно атакува както своите лични противници, така и опозиционните партии. Предизборните обещания на опозиционните политици Ердоган обича да коментира с уж шеговити изказвания от рода на "Вие или не можете да смятате, или никога не са Ви били".
Параноя и произвол
През последните дни Ердоган заостри тона и към турските медии. Отделни журналисти и цели медийни компании се оказаха изведнъж на прицела на правосъдието. Най-пресният пример е режисираният от Ердоган спор с всекидневника "Хюриет". В информацията си за смъртната присъда срещу бившия египетски президент Мохамед Морси, първия демократично избран държавен глава на страната, вестникът бе наблегнал на факта, че за Морси са гласували 52 процента от избирателите. И тъй като на първите преки президентски избори в Турция, които се състояха миналата година, за Ердоган гласуваха също 52 процента, той изтълкува публикацията на "Хюриет" като косвен призив за свалянето му от власт.
Адвокатите на турския президент настояват главният редактор на "Хюриет" Седат Ергин и други водещи представители на изданието да бъдат арестувани. Както се изрази самият Ердоган, той искал да се погрижи за това "никога повече медиите да не свалят безпрепятствено правителства, след което да си съставят нови".
Междувременно все повече водещи журналисти се опасяват, че турските медии са на път да изгубят контролната си функция в интерес на обществото. Според Угур Гюч, председател на журналистическия синдикат TGC, турското население отдавна вече не може да разчита на независими източници на информация. "21 журналисти са в затвора. А репортерите изразходват голяма част от времето и енергията си, за да дават обяснения пред прокуратурата във връзка с безчетните заведени дела", казва Гюч.
Репортери без граници поставят Турция на 149 място сред 180 държави
"Репортери без граници" поставят Турция на 149 място сред 180 държави
"Като в нацистка Германия"
Угур Гюч не се учудва, че в социалните мрежи все по-често се правят сравнения с нацистка Германия. "Навремето пропагандата и заплахите затваряха устата на инакомислещите. Днес отново сме свидетели на подобни опити", казва Гюч. И наистина: за да подсигурят съществуването си и да увеличат шансовете си за тлъсти държавни поръчки, все повече концерни следват тази политика. "В една такава атмосфера изобщо не може да става дума за независима журналистика", казва Гюч, а Мехмет Алтан, писател, журналист и доцент в Истанбулския университет, твърди, че в Турция е бил проведен "цивилен държавен преврат, а конституцията е на практика отменена". Алтан се надява, че страната му ще оцелее въпреки това "беззаконие". И че един ден ще премине най-сетне към фаза на "демократична реставрация".
"Никъде другаде пресата не е така свободна, както в Турция"
Пътят дотам обаче е дълъг. Фактът, че в класацията на "Репортери без граници" Турция се намира на 149 място сред 180 държави, е още едно доказателство за пропастта между надежди и действителност - въпреки уверенията на Ердоган, който заяви, че "никъде другаде пресата не е така свободна, както в Турция".
Явуз Байдар от интернет-портала за независима журналистика Р24 изобщо не е съгласен с твърдението на Ердоган. "В Турция автоцензурата е част от професионалната култура", казва журналистът. А тези, които се противопоставят, просто губят работата си. Нищо чудно, като се има предвид, че 80 процента от медиите в Турция са под контрола на правителството.
ДВ
