Имаш избор: уволняваш една трета от работната сила или намаляваш заплатите с една трета. Но това е само началото. В играта на Зои Свендсен World Factory, провеждана в един театър, публиката участва в кастинга. Шестнадесет отбора сядат зад бюрата и разиграват внимателно разработена игра, която изисква да ръководите фабрика за облекло в Китай. Как да се справим с причинителя на неприятности? Какво да направим за постоянния проблем с клиенти, които не плащат? Тъй като възможностите за избор непременно са две, те рядко са приятни. Но това, което шокира - и изненада театъра - е способността на напълно прилични, либерални хипстъри от южния бряг на Лондон, да станат безмилостни капиталисти, щом седнат на масата в заседателната зала.
Класическият казус, представен в играта е този, с който всички мениджъри се сблъскват: краткосрочни проблеми, обикновено включващи паричните потоци, срещу дългосрочното предизвикателство да отглеждаш работната си сила и клиентската си база. Въпреки факта, че аудиосистемата гърми "работната сила е вашият жизнен актив" нашите млади професионалисти многократно трябваше да бъдат придумвани да не се отнасят с нея като с боклук.
Обобщена графика от регистрираните данни за всеки избор на всеки отбор показа, че всеки отбор от всяка вечер клони към парите и се отдалечава от етиката.
Свендсен каза: "Повечето хора, които имаха избора да повишат заплатите – след като преди това са ги намалили – не ги повишиха. Има маршрут в дървото на решенията, който може да бъде поет само ако хората следват етичен избор, но много малко хора поеха натам. Не само мотивът за печалба, но също предпазливостта и необходимостта да оцелееш на всяка цена карат хора в играта да следват капиталистически маршрути. "
Много хора нямат представа какво всъщност означава ръководене на бизнес в 21-ви век. Да, доставчиците ще се опитат да пробият етичния ви кодекс; но повечето от ангажиментите на тези гигантски фирми към добрите практики и грижите за околната среда са реални. И да, парите са всичко най-важно. Но само истинските предприятия ще поемат загуби, ще влезат в дългове и ще платят на работници да бездействат, за да поддържат дългосрочните взаимоотношения, жизненоважни в глобализираната икономика.
Защо толкова много достойни хора, когато влезат в ролята на изпълнителни директори, стават тирани? Част от отговора е: капитализмът ни подлага на икономическа рационалност. Това ни кара да гледаме на себе си като генератори на паричните потоци, центрове за печалба и лихвоносни активи. Но тази идея винаги е в конфликт с нещо друго: с не-икономическите приоритети на човека, както и необходимостта от поддържане на околната среда. World Factory, като игра, е предназначена да ни покаже паралелите между 19-ти век на Манчестър и 21-ти век на Китай.
Нашето замайване от пазарните сили ни заслепява с факта, че капитализмът е набор от условия, създадени и поддържани от държавите. Днес той е затрупан от стратегически проблеми: растящи дългове, под-номинален растеж и ниска производителност, невъзможност да разгърне истинския потенциал на инфо-тек революцията, заради неяснотата какво да се прави с милионите хора, които ще загубят работата си.
Компютърът, който поддържа системата с данни в играта на Свендсен лесно би могъл да ръководи роботизирана фабрика за дрехи. Това е парадоксът. Но за да се направи трета индустриална революция има нужда от нещо, което нито един шеф на фабрика не може да изпълни: ре-регулиране на капитализма в нещо по-добро.
Може би следващата театрална игра за труда и експлоатацията трябва да моделира решенията на правителствата, лобистите и съдиите, а не на нещастните мениджъри.