Сдружението за дигитална икономика "Битком" изчислява годишните загуби за Германия от индустриален шпионаж на над 50 милиарда евро. Това показват резултатите от наскоро публикувано изследване, което се опитва за първи път да осветли тъмните страни на икономическия шпионаж. В анкетата са участвали 1 074 фирми с над 10 служители. Почти половината от анкетираните предприятия признават, че поне веднъж са били жертва на промишлен шпионаж, саботаж, или кражба на данни. Други 28 процента подозират, че са били обект на шпионаж. На първо място в класацията на любимите на шпионите браншове се нарежда автомобилната индустрия, следвана от химическата и фармацевтичната промишленост. Шпионите проявяват засилен интерес и към финансовата сфера и застрахователното дело.
Световната мрежа улеснява индустриалния шпионаж, както никога досега. Крадците не са принудени да проникват физически в офисите на фирмите, в лабораториите, или изследователските центрове. Държавни или частни хакери спокойно могат да проникват чрез стъклофазерните кабели в чужди компютърни системи. А недоволни сътрудници на фирмите също могат да копират гигантски количества данни и да ги предават на конкуренцията.
Шпионаж без граници
"Икономическият шпионаж е сериозна и въпреки това често в практиката подценявана опасност в нашия глобализиран свят", четем още в предговора на публикуваната миналата година брошура на Федералната служба за защита на конституцията. Службата обръща сериозно внимание на засиления интерес на "чужди тайни служби", като споменава много руски и китайски тайни служби, които упражняват икономически шпионаж по поръчка на правителствата. Федералната служба за защита на конституцията обръща внимание и на факта, че западни държави също шпионират конкурентите си с помощта на тайните служби. В светлината на сегашната афера във Федералната разузнавателна служба (БНД), особено остро звучи предупреждението, че "не е изключено в рамките на стратегическото наблюдение над комуникициите от западните държави, неправомерно да се събират и чувствителни данни". Марсел Диков също споделя мнението, че икономическият шпионаж е част от общите шпионски дейности на други държави. Експертът по въпросите на киберсигурността подчертава, че разузнаванията на чужди държави се опитват целенасочено да измъкнат определени фирмени тайни особено в сферата на висшите технологии.
На прицел - германските фирми
Германската икономика предлага редица привлекателни цели за шпионски атаки. Много германски малки и средни предприятия са водещи в света. Германските продукти се славят с високо качество и технологичен напредък. А шпионажът излиза доста по-евтино, отколкото дългогодишната развойна дейност в собствените лаборатории. Финландският експерт по въпросите на сигурността Мико Хипонен е убеден, че някои държави разработват специални разузнавателни средства за кражба на технически детайли. Той дава пример с Китай. Преди две години експертите открили шпионски софтуер с името "Мerde", който се настанявал в дигиталните триизмерни конструкторски чертежи. Софтуерът изпращал данните в Пекин и бил открит само извън Китай. "Затова ние смятаме, че става дума за шпионска акция на китайското правителство", казва Мико Хипонен.
Маркетинг и стратегия на преговорите
Конкуренцията се интересува не само от техническото ноу-хау, но и от маркетинга и стратегиите в преговорите. Придобитите данни за конкуриращи се оферти могат да доведат до успех или провал на някой концерн при международните обществени поръчки. Още през 2001 година Европейският парламент публикува доклад за американската подслушвателна система Echelon с конкретни примери. Американската агенция за национална сигурност (АНС) е събрала данни за преговорите между "Еърбъс" и партньорите му от Саудитска Арабия и ги е предала на американскитe конкуренти "Макддонел Дъглас" и "Боинг". В крайна сметка "Макдонел Дъглас" сключва сделка за шест милиарда долара.
Експертът Марсел Диков твърди, че германските фирми вече са наясно какви вреди може да нанесе икономическият шпионаж. Въпреки че сигурността на данните особено в по-малките фирми все още не е част от фирмената политика. Много често експертите по компютърна сигурност трябва да се оправдават пред управителните съвети, твърди един берлински специалист. "По принцип нищо не може да се докоже, ако не се случи нещо. Но тези фирми, които веднъж са били засегнати, бързо си изваждат поуки", казва той. И това е необходимо с оглед на тенденцията към Cloud-Computing и т.нар. "Индустрия 4.0".
DW
