Докато е вярно, че някои "разбирачи на Путин " се стремят да "оправдаят всичко" в Русия днес, има сериозни клопки при приемането на противоположния подход. Никъде вече не се споменава разширяването на НАТО. Човек може да се съгласи или да не се съгласи с политиките на НАТО в Източна Европа след 1991 г. Не може да не се съгласите обаче , че специално приемането на балтийските държави, както и обсъждането на възможното присъединяване на Грузия и Украйна, са особено противоречиви и ловко използвани от Путин за покачване на неговата популярност.
Има и друга Русия днес, но вече с ограничено значение. Тези, които са живели в Русия през 90-те гледат снимки от миналото, а не от бъдещето. "Другата Русия" имаше своя шанс тогава, а нейният ден може да дойде отново, но не тук и сега. Това, съчетано с видимата обща липса на опит в Русия - не на последно място в областта на езиковите умения – са част от причините, че западът се оказа хванат в Украйна.
Разширяването на НАТО на изток и по-нататъшното развитие на американската система за противоракетна отбрана в Източна Европа, са допринесли за увеличаване на напрежението в региона. Руските военни анонси и действия трябва да се разбира в този контекст, особено като се има предвид, че в края на Студената война Варшавският пакт бе разпуснат, докато НАТО продължава да умножава своите членове.
Конференцията през май за преглед на Договора за неразпространение е възможност за новия английски премиер да възобнови отношенията и да съживи преговорите за разоръжаване, на база на успешния договор за ново начало на Обама и Путин и на готовността за бракуване на Trident. Трябва да се добави и ангажимент да се търси разрешаване на конфликти чрез Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН, вместо подновяване на Студената война, остарялата реликва на НАТО.