Берлин изключва варианта за силов отговор на действията на Русия в Крим и Източна Украйна. Някои германски наблюдатели обаче поддържат мнението, че в стратегията спрямо Кремъл е нужна повече твърдост.
Становището на европейските политици е, че анексията на Крим и действията на Русия в Източна Украйна подкопават системата на мир и сигурност, която съществува в Европа вече няколко десетилетия. Но как трябва да се реагира на действията на Русия? Стратегията на Берлин се състои от три елемента: санкции в отговор на агресивните действия на Кремъл, преговори с Москва, икономическа и политическа помощ за Украйна. Германското правителство от самото начало изключи варианта за военен отговор и тази негова позиция е категорична. Дали това е грешка?
Картбланш за действията в Крим
Професор Егберт Ян от университета във Франкфурт на Майн смята, че Западът всъщност е бил принуден да даде картбланш на Кремъл за действията му в Крим и Донбас, доколкото алтернативата би била трета световна война. Според него, това е "горчивата" и дори "варварска" истина. Въпросът е кога украинското общество ще осъзнае, че "войната е изгубена" и "Крим и Донбас ще останат окупирани".
Някои западни стратези смятат, че Москва може да бъде принудена да отстъпи, ако военната помощ за Украйна се увеличи. Егберт Ян казва, че в момента Украйна няма възможността да се защитава, поражението ѝ само може да стане по-голямо.
Застрашени ли са балтийските държави?
Според Ян, балтийските държави и Полша нямат причини да се страхуват. В НАТО са абсолютно наясно, че военният блок би се разпаднал, ако бъде пожертван дори и сантиметър от територията на тези страни. И Путин прекрасно си дава сметка за това. Руският президент знае, че Алиансът няма друг избор, освен да окаже военна помощ в случай на агресия от страна на Русия. "Ако Москва се опита да повтори в Нарва това, което направи в Крим, войната е неизбежна", подчертава експертът.
Маргарете Клайн от берлинската фондация "Наука и политика" се съмнява в това. Проблемът е, че хибридните форми на война, които използва Русия, "затрудняват търсенето на бързи ответни мерки от страна на Запада, тъй като тези форми не позволяват да се установи кога именно е настъпил моментът за прилагането на член пети от договора на НАТО", предвиждащ колективна защита в случай на нападение срещу някоя страна-членка.
Експертката смята, че Западът, и то не само НАТО, а и Европейският съюз, и отделните страни трябва да разработят и други -"меки" компоненти на стратегията за сдържане от военна сила. Сред тях би могло да бъде по-интензивното изобличаване на руската пропаганда и дезинформация, както и задълбочаването на интеграцията на националните малцинства в страните от ЕС. Важно е също наново да се дефинира термина "нападение" и да се предвидят варианти за реакция, с което вероятно ще се заемат участниците в срещата на върха на НАТО във Варшава през следващата година.
Ракети "Пейтриът" за Украйна?
Експертът от Международния център за конверсия в Бон Андреас Хайнеман-Грюдер пък препоръчва стратегията да бъде насочена към съхраняване на статуквото и към предотвратяване на разширяването на зоните на конфликта в Източна Украйна към Мариупол и Приднестровието. За тази цел на Украйна трябва да бъде оказана военна помощ, като например на територията ѝ бъдат разположени ракети "Пейтриът" и други системи за противовъздушна отбрана. Възможно е и да бъде установен международен контрол по руско-украинската граница чрез изпращането на контингент от омиротворителни сили с определен мандат.
Както подчертава Хайнеман-Грюдер, Западът трябва да си извади поука от провала на първото споразумение от Минск и да не чака руската експанзия да се разшири и върху други райони в Украйна. Той трябва незабавно да прокара определени "червени линии", чието престъпване от страна на Русия автоматично би довело до ответни мерки. Сред тях биха могли да бъдат, например, нови ограничения във финансовата сфера, въвеждането на глоби, износно и вносно ембарго. А във военен план сплашващо въздействие би могло да има установяването на ракети "Пейтриът" в Украйна. Експертът отбелязва по този повод, че разполагането на такива ракети в Турция е оказало значителен ефект върху Сирия.
Европейска перспектива за Украйна
В германската дискусиия за възможните отговори на Запада спрямо действията на Русия се обръща по-малко внимание на третия елемент в стратегията на Берлин - помощта за Украйна. По правило става въпрос за кредити, реструктуриране на дългове, съдействие в провеждането на реформи, политически консултации. Но не и за перспективата Украйна да се присъедини към ЕС.
Според ръководителя на германското Дружество за изучаване на Източна Европа Рупрехт Поленц, бивш председател на външнополитическата комисия на Бундестага, Киев трябва да получи тази перспектива. "В крайна сметка Украйна ще се изправи на крака, ако в страната влязат чужди инвестиции. А за да стане това, инвеститорите трябва да са знаят къде ще се намира страната след пет или десет години. Т.е. политическата перспектива за членство в ЕС е необходима на първо място за чуждите инвеститори."
Поленц посочва и, че навремето Брюксел сложи началото на преговори с Анкара за присъединяването на Турция към Общността. И макар да не е ясно кога и как ще приключат те, самият факт, че бяха започнати, незабавно доведе до ръст на чуждите инвестиции в Турция.
DW