Русия прикотква популистките партии в Европа

Популистките партии в Европа, от крайна десница до радикалната левица, са ухажвани от руския президент Владимир Путин, който иска да ги превърне в съюзници за своята антиевропейска политика.

Националният фронт (НФ) във Франция, СИРИЗА в Гърция и "Йобик" в Унгария може би са най-прочутите от тях, но те далеч не са сами. Някои като Британската партия на независимостта (UKIP) приеха "доброжелателен неутралитет" към Путин.

Те са обединени от целта да бъдат "предизвикателството за ЕС", а това от своя страна ги съюзява с желанието на Русия за "слаба и разделена Европа", обяснява унгарски политически анализатор Петър Креко.

В по-дългосрочен план Кремъл цели да създаде общ фронт с тези партии, за да променят Европа и да я отделят от НАТО и САЩ.

"Москва иска да установи дългосрочни съюзи с всички които, са лоялни към Русия", казва руски анализатор Константин Калачьов на експертната група по политика.

Тези партии могат да помогнат на Кремъл и за вътрешни цели. Когато Русия присъедини Крим през 2014 г., самозвани "наблюдатели" от НФ и австрийската Партия на свободата (FPO) казаха по руската телевизия, че референдумът за присъединяване е справедлив.

Полъх от Студената война проникна с "този остарял стил от комунистическа ера на пропаганда и спечелване на съюзници", твърди Жан-Ив Камю, специалист на френската крайна десница.

Но независимо от това съществува "общност на споделени ценности", включително опозиция срещу гей браковете, един проблем, който захранва идеята за упадъчността на Европа, "любима тема за Москва", добавя експертът.

Руската стратегия на съблазняване е насочена и към фракции на европейската левица. "В Германия Лявата партия е най-големият критик срещу политиката на Меркел към Русия", отбелязва Калачьов.

Едно от предимствата на по-тесните връзки с Москва може да бъде финансова подкрепа. НФ наскоро получи заем от 9 млн евро от Чешката Руска банка. Френският новинарски сайт съобщи тази седмица, че има достъп до текстови съобщения между руските представители, от които е видно, че има връзка между руското финансиране и подкрепа от партиите за Путин. Лидерката на НФ Марин Льо Пен отхвърли обвиненията като "делириум".

Въпреки подозрения няма последващи доказателства за пряко финансиране на партиите, въпреки дори разкритията на Уикилийкс, че американският посланик в София е изразил тревога за възможни руски трансфери към ултра-националистическата партия ("Атака") в България.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров започна от Москва предизборната си кампания за евроизборите миналата година и това съвпадна с избухването на украинската криза. По-голямата част от европейските популистки партии са на страната на Русия срещу Украйна. Дори НФ

нарече Крим историческа люлка на Русия.

Бъдещият гръцки премиер Алексис Ципрас отлетя за Москва през май 2014, когато все още бе опозиционен лидер. Той направи това посещение два месеца след анексирането на Крим.

Гръцкият външен министър Никос Koциас, който е бивш комунист, бе сниман през 2013 г. с руския ултранационалист Александр Дугин, идеологът на водения от Русия Евроазиатски съюз.

Сега обаче, когато вече е на власт, партията на Ципрас и Коциас вече не се застъпва за излизане на Гърция от НАТО. Но Гърция все още може да "парализира" НАТО чрез вето върху военни действия срещу Москва, предупреждава бившият съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бзежински.

Засега обаче Кремъл и неговите популистки съюзници не съумяха да пробият единната позиция на Европа срещу Русия. Популистките партии също не успяха да сформират политическа група в Европейския парламент през 2014 г.

Но десните стратези на Кремъл имат дългосрочни амбиции, според Калачьов. В техните очи "сега е моментът да се създадат връзки с онези, които биха могли да станат полезни в бъдеще. Това е зората на една нова Европа."
------------

Анализ на Агенция Франс прес

Станете почитател на Класа