Тази интензивна фаза на борбата срещу корупцията е грозна, много грозна, защото изважда на показ всичко лошо и грозно в румънската политика. Но без нея не правим добро на себе си, не замълча снощи (във вторник-бел.ред) президентът Клаус Йоханис.И добре направи, че не замълча, а реши фалшивата дилема, издигната от различни политици и журналисти начело с бившия президент Траян Бъсеску за "прокурорската република", "терора на белезниците" и "Националната дирекция за борба с корупцията да я кара по-леко с арестите". "Многото и много видими действия на прокуратурите са нещо добро", обясни президентът това, в което е убедено и мнозинството от гражданите.
Граждани, които парламентът подигра, спъвайки работата на правосъдието по делата на престъпниците (бившия министър на икономиката Варужан) Восганян, (бившия министър на околната среда Ласло) Борбей, (бившия министър на транспорта Дан) Шова - мисля, че не могат да бъдат наречени по друг начин тези господа, след като се скриха зад полата на колегите си.
Продължавам да установявам, че г-н Йоханис се задоволява да атакува в Конституционния съд детайли или симптоми, а не причината за този национален срам, който се крие в конституцията. Президентът може да поиска от парламента и политическите партии да действат в най-кратък срок за промяна на конституцията, на параграфа, от който парламентаристите безсрамно се възползват всеки път, когато искат да отърват съучастниците си от правосъдието. А ако има парламентаристи и партии, които се противопоставят, електоратът ще знае как да гласува на изборите догодина.
"Да", "Не", "Не съществува", "Никога", "Дума да не става". За първи път чувам един президент да дава по-кратки отговори на разтеглените въпроси на журналистите. С малко думи г-н Йоханис каза ясни неща: - "Не искам да поема ролята на опозицията. Това не е работата на президента, а на Национално-либералната партия". Правилно, но и смело, защото може да загуби гласове сред своите фенове.
- Отхвърли "неморалното решение" на намеса на президента в споразумения за смяна на правителството. "Ако настоящата опозиция не успее да постигне ново парламентарно мнозинство, тогава ситуацията ще се реши на изборите през 2016 г." - Запитан във връзка със "съвета", даден му от Бъсеску във Фейсбук, да не одобрява назначаването на Еуджен Теодорович за министър на финансите, г-н Йоханис също отговори правилно. Фактът, че въпросният сенатор Теодорович е гласувал срещу правосъдието по случая Шова е политическо-морален проблем, отговорност за който трябва да поеме премиерът Виктор Понта.
Президентът се ръководи от критерии за законност, а не от политически при назначаването на министри. - Помолен да обясни защо не се е намесил публично след размяната на реплики в таблоиден стил : "Путин е фашист" - "журналистите са грубияни", между публициста Владимир Тисманяну и руския посланик, отговорът отново беше "по учебник": президентът не отговаря публично на изказванията на един посланик. Той може да бъде повикан за обяснения в министерството на външните работи.
Фактът, че думите му бяха малко обаче не означава, че всички думи на г-н Йоханис бяха добри. Не ми хареса например думата "фенове". "Ако моите фенове ме критикуват, тогава ще се опитам да се поправя". Колебая се дали г-н Йоханис би искал да има фенове. Коренът на тази дума е същият като на "фанатик". Фен е този, който те възхвалява и превъзнася, прави те пленник на безусловните му ласкателства. Но когато се случи да не му угодиш, светкавично преминава към крясъци на гняв и омраза. Предлагам на г-н Йоханис думата "поддръжник".
БТА
