От 2006 г., когато на власт в Скопие дойде правителството на ВМРО-ДПМНЕ, начело с Никола Груевски, до днес поголовното, открито и с висока доза демагогия потъпкване на демокрацията и гражданските свободи се превърна в запазена марка на това управленско поведение.

Дълго тлеещото масово недоволство, съпроводено разбира се, и с амбицията за връщане във властта на опозицията, изригна в началото на 2015 г.

За какво става дума? Председателят на опозиционната партия СДСМ Зоран Заев, взриви държавата с изявленията си, че притежава неопровержими доказателства, разкриващи безконтролността на управляващите, начело с премиера Груевски. На поредица от пресконференции той представи последователно различни аудио- и видеозаписи, които уличават властимащите в безцеремонно подслушване на личности и служби от най-близкото обкръжение на властта до съвсем обикновени хора – общо около 20 000 човека. Това е бомба, чийто тътен докосна не една и две човешки съдби и чийто резонанс ще продължава да тресе не само политическите опоненти.

Случващото се обаче има и друга страна. В продължение на три години Социалдемократическият съюз на Македония претърпя унизително поражение на два парламентарни избора, на един местен вот и на един президентски. Невъзможността да се организира и да противодейства на изключително безскрупулния и хитър премиер Никола Груевски, новият лидер на СДСМ Зоран Заев се хвърли в тази битка не само заради нетърпимото авторитарно управление на Груевски, но и с неприкритата цел да измие позора от лицето на своята партия заради тези четири загуби.

Въпросителните пред македонското общество не са една или две, но според законите на психологическата допустимост деветгодишното управление на Никола Груевски вече е като воденичен камък на премиерската му шия. Какъвто и майстор да е в апаратните игри, в разместването на фигурите и в облагодетелстването на безпрекословно верните му люде, той е изчерпан. Появата на опозиционен кръг в собствената му партия, начело с Йове Кекеновски, не е случайно. Надигна глас и от Амстердам дипломатът Никола Димитров, който вече се сочи като бъдещ лидер на обновителните процеси във ВМРО-ДПМНЕ и страната. Аферата "Подслушване" и дълбоко вкоренилата се корупция са само върхът на айсберга.

В Македония се дочува тътена на събития, които могат да отвеят цялата сърбокомунистическа мъгла, легнала тежко вече 70 години върху съвестите, историческите традиции и самосъзнанието на хората, които не искат да бъдат повече марионетки в нечии ръце.

А защо Брюксел е толкова предпазлив към случващото се тук? Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан посети страната още в средата на февруари т.г., срещна се с всички замесени в бъркотията и когато се върна обяви на пресконференция, че страната е потънала в дълбока политическа криза и че кризата може да се разреши само в парламента и с участието на всички политически субекти. Европейската левица и десница, както и дипломатическият корпус в Скопие също излязоха с доста неангажиращи препоръки. Подозрително е и "безразличието" на Москва, Атина и Белград към ставащото в Скопие.

Всичко това подсказва, че Македония ще продължава да се пече на собствения си огън, под съпровода на доста противоречивите сигнали отвън, което прави отговорността на кръга около Кекеновски и Никола Димитров още по-голяма.

Диагнозата за заболяването на сегашното управление е ясна, но моментът изисква и висша политическа прагматичност и реализъм от тези, които виждат по-надалеч от Груевски и Заев и техните заслепени последователи. Механизмите за свалянето на едно правителство са много и добре работещи в цял свят. Но във всяка отделна държава пътеките към бъдещето са различно трудни. Ще тръгне ли Македония по истинската пътека на своето развитие? Това е големият въпрос днес.