В Мерсин квартал Мезитли вече се нарича "малката Сирия". В това предградие на турския град сирийските бежанци са се примирили да оставят куфарите си, за да започнат нов живот, запазвайки надеждата да могат да се върнат един ден в страната си.
Четири години след началото на гражданската война между 200 000 и 350 000 сирийци живеят в този пристанищен град в Южна Турция с един милион и половина жители.
За най-решителните Мерсин е кратък етап от смелото им нелегално пътуване към ЕС. Една кратка спирка, време, за да се качат на случаен товарен кораб, пътуващ към италианските или гръцки брегове.
Но голямото мнозинство от тези изгнаници се е отказало да повери бъдещето си в ръцете на безсъвестни каналджии. Тези сирийци, повечето произхождащи от средните класи, са избрали да живеят в Мерсин до края на конфликта, бушуващ в страната им, с твърдото намерение един ден да се върнат и да продължат там живота, който са водили преди това.
Създадена е мрежа от сдружения, финансирана от проспериращи търговци, пристигнали от Алепо и Латакия /Северна Сирия/, за да им помогне да си стъпят на краката.
Сред тези сдружения е и Сирийско социално обединение. "Ние регистрираме сирийците при пристигането им и им предоставяме безплатни услуги, говорим им за възможностите за живот тук, улесняваме административните им стъпки, предлагаме им образователни и здравни услуги", описва неговият ръководител Зияд Мнила.
Сдружението се е установило в чисто новите жилищни сгради в квартал Мезитли, станал средище на сирийската общност в Мерсин.
Всеки ден неговите служители или доброволци приемат стотици хора. Сдружението директно ръководи училище, което предлага сирийска учебна програма на близо 2000 ученици; открило е клиника и неотклонно придружава бежанците в техните административни стъпки пред турското правителство, специално за получаване на разрешително за работа.
Местните власти не пожелаха да се срещнат с АФП, за да обсъдят положението на бежанците. На всички свои "клиенти" неправителствената организация открито препоръчва да останат в Турция, вместо да поемат риска на едно нелегално пътуване към Запада. "Ние им посочваме общите точки между Труция и Сирия, това че двете страни си приличат по религия и култура, и опасностите, които има в Европа", обяснява Мнила.
24-годишен бежанец, седнал на маса в кафене "Латакия", споделя, че сериозно е планирал да се установи на Запад. "Опитвах се в продължение на дълго време да отида в страни като САЩ, Франция или Италия, но всички ми отказаха виза", казва той, пушейки наргиле."Тъй като Турция не иска виза, дойдох тук", добавя той.
Този здравен работник, който отказва да разкрие самоличността си, добавя, че бързо се е отказал да увеличава редиците на кандидатите за нелегална имиграция.
"Това е много рисковано", преценява той. "Предпочитам да остана в Турция, но и много се страхувам да завърша тук живота си", казва той. Този страх е превърнал южното крайбрежие на Турция в изходен пункт за всички нелегални пътувания.
"Преди това беше Измир /Западна Турция/ или Бодрум /Югозападна Турция/, сега е Мерсин, който стана мост за имиграните", потвърждава Фуля Мемишоглу, която изследва въпроса за имигрантските мрежи в университета Чукурова в съседния град Адана.
Според нея каналджиите са наели от септември насам в района на Мерсин около двадесет стари товарни кораба, натоварени догоре с бежанци, всеки от които е платил до 6000 долара за пътуване с висок риск към Италия.
"Техните пътници са главно имигранти от средната класа, образовани, които искат да заминат, за да намерят работа, отговаряща на тяхната подготовка, в Европа", уточнява изследователката от университета.
След масовото бягство и рискованото спасяване на два от тези кораби през януари, турските власти засилиха контрола и накараха каналджиите да бъдат по-дискретни.
В Мерсин кандидатите за заминаване вече са защитени от любопитството на полицията и на журналистите в затворен комплекс от апартаменти, пазен от въоръжени охранители, които не допускат какъвто и да било контакт.
"Те чакат в продължение на седмици, дори месеци, да получат сигнал от каналджия, който ще ги отведе след това на случаен кораб", обяснява Кенан ал-Нажари, сирийски бизнесмен от Алепо, който сега се е установил в Мерсин.
"Ние се опитваме да им обясним, че това не е правилният път и в Мерсин, в очакване да можем да се върнем в нашата страна, ние можем да живеем спокойно", подчертава Зияд Мнила. Но някои не желаят нищо да чуят. "Те заминават на всяка цена", казва той със съжаление.
БТА
