Как да защитаваш едновременно индивидуални и колективни ценности - или универсални и частни? И кое у нациите и индивидите е автентично и кое конструирано? Вече покойният британски историк Тони Джуд разговаря за това със своя ученик и колега Тимъти Снайдър. Предлагаме Ви кратък откъс от тяхната обща книга.
Джуд: Струва ми се, че това е предизвикателството, пред което е изправен всеки сериозен интелектуалец днес: как да бъде последователен универсалист. Не е достатъчно просто да кажеш: вярвам в права, свободи, в тази или онази норма. Защото ако вярваш, че хората имат свобода на избор, но едновременно с това също вярваш, че най-добре от всички знаеш какво е добро за тях, то ти си изправен пред потенциално противоречие.
Как може човек в качеството си на последователен универсалист да наложи една култура или една ценностна система над друга – но как и да се откаже от такова действие, ако се отнася сериозно към собствените си ценности? И дори да предположим, че съществува решение на този проблем, откъде можем да сме сигурни, че сме избегнали други противоречия в един несъмнено сложен политически свят?
Етически универсалисти като Вацлав Хавел, Андре Глюксман или Майкъл Игнатиеф, които подкрепиха войната в Ирак през 2003 г. въз основа на общовалидни принципи, се оказаха изправени пред противоречиви практически последици, за които техните спретнати абстрактни постулати не ги бяха подготвили.
Автентично vs. конструирано
Снайдър: Съществува очевиден проблем, когато говорим за аналогия между индивиди и колективи и той се проявява най-ярко в случая с нацията. Либералната идея за нацията съвпадаше в голяма степен с либералната идея за индивида – т.е. че нациите съществуват, че те имат своего рода предопределеност, че имат право на свобода. Тъкмо затова националното самоопределение е толкова непроблематично за дясно мислещите либерали.
Джуд: Човек би могъл да защити представата за нацията като колективен индивид като каже, че индивидът също е конструирана същност: възниква постепенно във времето, придобива спомени, предразсъдъци и т.н. В крайна сметка обаче, важното в случая с нацията не е истинността или лъжовността на нейните схващания за миналото, а по-скоро колективното желание и избор да вярва в тези твърдения – а също и последиците от това.
Лично аз не смятам, че трябва да приемем подобно развитие – по-добре е да се противопоставиш на националните митове дори с цената на разочарованието и загубата на вяра. Въпреки това обаче националните истории и националните митове са необходимият и неизбежен съпътстващ продукт на нациите. Така че трябва да внимаваме, когато правим разлика между очевидното – нации съществуват – и конструираното, т.е. схващанията, които нациите обикновено имат за себе си.
Из книгата "Да мислим 20-ти век"
Tony Judt with Timothy Snyder, Thinking the Twentieth Century, Vintage Books, London 2013
DW