НАТО се старае да защити и да вдъхне увереност на балтийските страни, тормозени от заплахата от хибриден конфликт - новата руска тактика при която, според западни експерти и военни, измамата заменя класическото обявяване на война.
Според Джеймс Шер от британския център за анализи "Чатъм хаус", хибридната война цели "да парализира дадена държава още преди тя да разбере, че конфликтът е започнал".
"Това е модел на война, изобретен, за да се промъкне под прага на възприятие и реакция на НАТО", смята той.
Използването на анонимни "зелени човечета" от Владимир Путин при операцията за анексиране на Крим миналата година разтревожи трите балтийски страни, членки на НАТО и на ЕС, които не са забравили половинвековната си съветска окупация.
Макар че инвазията им се струва малко вероятна, това не важи за хибридната намеса и тактиката за дестабилизиране, измислена от Москва, за да изпробва решимостта на НАТО.
Хибридната война на Путин се основава освен всичко друго и на "дезинформацията, корупцията и икономическия натиск", целящи "да съсипят една страна", заяви пред АФП латвийският министър на отбраната Раймондс Вейонис.
Президентката на Литва Далия Грибаускайте заяви направо: "Първият етап на конфронтацията вече започна, имам предвид информационната война, пропагандата и кибератаките. Агресията вече е налице".
По време на конферениця за сигурността в Рига Александър Вършбоу, заместник-генерален секретар на НАТО, описа този модел като съвременна версия на троянския кон.
НАТО "търси начин да се подготви, да възпре и, ако е необходимо, да се защити срещу хибридните заплахи", заяви бившият посланик на САЩ в Москва.
За да не бъде заварен неподготвен пред лицето на засиленото руско военно присъствие в балтийския регион, Алиансът изпраща там войски на ротационен принцип.
САЩ разположиха през март цял контингент с тежко въоръжение, включително хеликоптери и танкове, в рамките на операцията "Атлантическа решимост".
НАТО укрепва източния си фланг със сили за бърз отговор с численост 5000 войници и шест логистични центъра в балтийските страни, България, Полша и Румъния.
Руското малцинство представлява около една четвърт от населението на Естония и Латвия. Руските радиостанции и телевизии, контролирани от Кремъл, както и руската активност в интернет, според експерти са част от хибридната битка срещу сърцата и умовете на балтийците.
Путин оправда анексирането на Крим с необходимостта да защити своите съотечественици, пораждайки опасения, че Москва може да приложи същата формула към балтийските републики.
Според Олга Драгилева, журналистка в Рига, хибридна медийна война, целяща да посее "недоволство и илюзии" сред етническите руснаци, вече е в разгара си в Латвия.
Янис Карклинс, директорът на Центъра на НАТО за усъвършенстване на стратегическите комуникации в Рига, говори за "милитаризация на социалните медии". Очаква се на следващата среща на високо равнище лидерите на ЕС да обсъдят план за реакция на руската пропагандна кампания.
Мнозина смятат, че Естония е опитала първа хибридната война през 2007 г., когато страната с 1,3 милиона души население бе подложена на мощна кибератака срещу нейните правителствени и банкови сайтове.
Агресията по общо мнение бе приписана на руски киберпирати, въпреки че Кремъл отрече да е замесен в случая. Както и при хибридната война, киберагресорите са трудни за идентифициране и не се боят от незабавен прицелен отговор, присъщ за конвенционалната война. Талин, столица на една от най-компютризираните страни в света, е домакин на център за киберотбрана на НАТО.
За да се неутрализират хибридните сценарии, Алиансът трябва да разработи хибридни отговори, позволяващи "да се разполагат сили, каквито трябва, където трябва и когато трябва", заяви Вършбоу.
БТА
