Втората световна война застига Меркел на гръцкия фронт

Документ, съхраняван в политическите архиви на немското външно министерство, може да стане причина за много безсънни нощи за канцлера Ангела Меркел.

Докладът, озаглавен "Икономическо управление в Гърция по време на германската окупация", сега горещо се дебатира от историците. Той засяга неотдавнашните искания на Гърция за репарации за Втората световна война от Германия на фона на дискусиите за условията за продължаване на финансовата помощ за сериозно задлъжнелите власти в Атина.

Историкът Гьоц Али в есе за берлинския вестник "Цайтунг" използва израза "Легенди за гръцкия дълг", докато в същия вестник Хаген Флайшер, който следи гръцко-германските отношения, отговаря с "Дългът на Германия не е бил изплатен".

Не само историците, но също Атина и Берлин са в противоречие що се отнася до архивирания документ и какво е значението му за исканите репарации. Той се отнася до заем, който нацистите са принудили Гърция да направи през 1942 година като "компенсация" за разходите на германската окупация. Днес Федерална република Германия като законен приемник на нацистка Германия третира проблема като отдавна решен.

Мюнхенският историк Ханс Гюнтер Хокерц, който интензивно се занимава с въпроса за военните репарации след 1945 г., казва, че "доколкото заемите трябва да бъдат върнати и лондонското споразумение от 1953 година за външните дългове на Германия не поставя ограничения в тази категория, то това означава по принцип, че към днешна дата може да бъдат предявени претенции за репарации".

По негово мнение това може да е най-големият шанс на Гърция за компенсация. Сумата от 1942 г., за която става въпрос, е в размер на 476 милиона райхсмарки. Но дори и тази сума е предмет на спор. Гьоц Али отбелязва, че Германия е похарчила много средства, изпращайки храна и злато в Гърция, за да стабилизира драхмата по това време, както и че немските активи не са добре документирани.

Но за Атина и за председателя на групата на партия "Левите" в немския парламент Грегор Гизи, днес тази сума, след като се включат и лихвите, възлиза на 11 милиарда евро. Според Хокерц сумата е някъде около пет милиарда евро.

Големият въпрос, който възниква, е дали Германия наистина е изплатила финансовите си задължения от военновременния период. Въпросът с "принудителните заеми" е специален случай. А още по-големият въпрос, който Атина също повдига, е дали германските военни репарации наистина са били уредени.

Германия е изплатила последните си репарации на 3 октомври 2010 година. Но дълго преди изборната победа на лявата партия СИРИЗА на премиера Алексис Ципрас Атина се опитваше отново и отново да противопостави германския натиск за мерки за икономии с неплатените, според Гърция, сметки на Берлин от миналото.

Меркел отговори на подобни гръцки искания от юли 2013 година с думите, че "не са съгласни с такава интерпретация на закона", иначе казано - книгата е затворена. А Берлин подчерта, че Западна Германия е сключила споразумение за репарации с Атина през март 1960 година, съгласно което е изплатила на Гърция 115 милиона марки.

Международният правен експерт Андреас Фишер, който работи в Бремен казва, че позицията на Берлин е "законово несъвместима" и че е "срамно" как Германия блокира дебата. Но негов колега от университета в Гьотинген, Франк Шоркопф, не е съгласен с това. Той заяви през седмичното списание "Шпигел", че всички задължения са изпълнени.

През 1946 година, според Хокерц, Гърция е поискала 14 милиарда долара като репарации от Германия. Но западните съюзници не били съгласни. Те припомнили как сериозните репарации, искани от Германия през 1919 г. след Първата световна война са помогнали за разрастване на икономическия хаос, довел до възхода на Адолф Хитлер.

Подобна грешка не трябвало да се повтаря. Освен това на фона на напрежението между Изтока и Запада през Студената война на Западна Германия започнало да се гледа като на партньор. Така лондонското споразумение от 1953 година спира изплащането на репарационните обезщетения до подписването на мирния договор от Германия.

Западна Германия продължава да прави индивидуални репарации. Израел става първият получател на три милиарда евро. Т.нар. "глобално споразумение" бе сключено през 1960 година със западните европейски държави, но за Атина въпросът с репарациите в никакъв случай не е уреден. През 1990 г. бе сключено споразумение, включващо Западна Германия, Източна Германия, Съветския съюз, Съединените щати, Великобритания и Франция, което последва падането на комунизма. В него въпросът за репарациите бе посочен като решен.

Редица държави, сред които и Гърция, признаха това споразумение по-късно същата година, но този документ не е международно обвързващо споразумение, така че исканията за репарации от страна на Атина продължават. Междувременно немската държавна телевизия обърна внимание на друг важен документ - от гръцкото посолство в Берлин до немското външно министерство, чрез който през 1995 година се предупреждава, че "Гърция не е отстъпила от претенциите си за компенсации и репарации заради щетите, претърпени през Втората световна война".

БТА

Станете почитател на Класа