От западна гледна точка Украйна очевидно се явява вътрешна работа на Русия, или поне такова е моето мнение. Тъй като, въпреки че в Украйна вече бяха убити над 5000 души, никой не говори за война в Европа.

Във времето, в което ЕС отрича украинската идентичност, Брюксел оставя руската политика да се води и така, поради което и сама носи голяма отговорност. От западна гледна точка агресията срещу Украйна е насочена "нанякъде", срещу неизвестното. Това отношение на ЕС отново е от полза за руската агресия.

Това би приличало на времето, когато балтийските държави искаха да възстановят своята независимост. Тогава в западната преса се появиха статии, че балтийски държави никога не е имало, те били напълно провинции на Руската империя. Тази теза е също толкова погрешна и дезориентираща, както и мисленето, че балтийските държави били законна част от Съветския съюз. И макар че трите републики бяха окупирани временно от Сталин, те възстановиха независимостта си като бивши членове на Лигата на нациите.

И Украйна беше република в периода 1919-1922, която беше призната от многобройни свои съседни държави. По-късно тя беше нападната от Червената армия и насилствено присъединена към СССР. Суверенитетът на Украйна после беше утвърден от Будапещенския меморандум през 1994 г. Русия, Великобритания и САЩ гарантираха спазването на този договор, само че той беше осъществен единствено от Украйна.

Съмнявам се, че сегашните дипломатически усилия на Запада са откровени. Грешка е да позволиш на агресора да диктува мястото за водене на преговорите, условията и участниците. По такъв начин и двете споразумения от Минск бяха загуба за Украйна. При тях се получи, така да се каже, "три срещу едно" за нея.

Ако германският канцлер Ангела Меркел твърди, че няма военно решение на конфликта в Украйна, с охота бих разбрал дали и Путин мисли така. Той очевидно се стреми към военно решение.

Така че изказването на Меркел увисна във въздуха – то влияе като уговорка, според която на Украйна не трябва да се оказва военна помощ.

Що се отнася до вероятността от използване на ядрени оръжия – те вече се използват, тъй като дори заплахата с тях е толкова престъпна, колкото и реалното използване. Само че отново нашият страх е в полза на агресора.

Това, което трябва да бъде направено, за да бъде спрян Путин по отношение на Украйна, е известно и очевидно. Ние трябва да помогнем на Украйна да се защитава срещу руските танкове и тежка артилерия. Освен това изключването на Русия от платежната система Swift би послужило за нанасянето на икономически удар върху Русия. Като дипломатически ходове би могло да се разглежда изключването на Русия от международните организации, договорите, с които тя е нарушила грубо – например от ООН. Ако това не се случи, това би дискредитирало тези организации и те ще станат незначителни.

При такава трактовка Украйна има глобално значение. Ако предадем Украйна, предаваме нашите принципи.

Освен това трудно може да се разбере защо западните страни не искат да огласят банковите сметки на Путин, за да може руската общественост да разбере колко милиарда е натрупал. Това трябва да го знаят както руският народ, така и немските "разбирачи на Путин". Западните държави повече не трябва да приемат корумпираната предприемаческа култура на руския капитализъм. Който днес пледира преди всичко за подкрепа на украинските реформи, трябва да отстоява и позицията, че Украйна е отговорна само за днешните проблеми. При това положение първо трябва да бъде прекратена войната, а руските войски трябва да се изтеглят. Всички други така наречени приоритети са лицемерие. Това, че Русия е обградена от врагове, е мит от царски времена – и е напълно фалшив. Но оттук Русия извежда правото си да напада. Само че действителните причини за това са другаде: в политическата философия на Русия. Следователно цел на държавата се явява експанзията. Още Сталин, стоящ край саркофага на Ленин, се закле да разшири Съветския съюз. И Путин, когато дойде на власт, не криеше, че негова цел е възстановяването на Съветския съюз. И за да постигне това, сега той използва една потайна политика. Това, че Русия ще бъде смирена, е кремълска пропаганда. Само човек, гледащ ГУЛаг, може да се чувства смирен, когато затворниците бягат. Беше грешка, че Русия започна да защитава антизападни позиции. Именно Русия се отказа да бъде добър съсед. И се отказа да участва в програма на ЕС за добросъседство.

Да се приеме, че Русия може да бъде нападната от своите съседи, е погрешно. По-скоро е вярно, че съседните държави могат да бъдат нападнати от Русия: Финландия /1939/, балтийските страни /1940/, Грузия /2008/, Украйна /2014/. И от тази грешка руското ръководство желае успокояване. Докато Виктор Янукович беше на власт, в Украйна нямаше сепаратизъм. Нямаше сигнали, намекващи за разделяне. Поради което предводителите на руската експанзия не трябва да бъдат наричани сепаратисти.

В Европа няма да има мир, докато се подчинява на агресора. Защото това би означавало не Европа, а капитулация. Русия не трябва да бъде мистифицирана, човек трябва да отсъжда по нейните конкретни дела.

На първо място трябва да изясним собствената си позиция. Трябва да дадем ясно да се разбере, че не харесваме диктатура, а демокрация. И не бива да изоставяме на произвола на съдбата демократите в Русия. Те се нуждаят от нашата подкрепа, например тогава, когато европейски политици се срещат с руски опозиционери. Това ще ги въодушеви. Освен това може да бъде улеснено издаването на визи, естествено, при условието, че не пристигат руснаци в зелени униформи без знаци и превземат правителствени сгради.

В един момент мъже в зелено може да се появят навсякъде: в Париж, Лондон, Берлин преди всичко тогава, когато се стигне до радикални студентски безредици или атаки на ислямски терористи. Но тогава на мъжете в зелено ще се гледа като на хора, които искат само да помогнат "в защита".

Русия не започва случайно войни, а систематично. В Европа започна ерата на войните на Путин. Историците могат да я сравняват с времето на Наполеон. Но Наполеон оставяше своя кодекс, а Путин ще остави само руини.