През последните 12 месеца нито една среща на държавните и правителствени глави на страните-членки от Европейския съюз не минаваше без обсъждане на руско-украинския конфликт. Изключение няма да направи и започващият днес двудневен форум на ЕС.
Сред въпросите, които ще обсъждат лидерите са: енергийната сигурност на ЕС, подготовката на срещата "Източно партньорство" на 21 и 22 май в Рига, положението в Украйна, прилагането на споразуменията от Минск, санкциите против Кремъл, а също така и срещу приближените до него физически лица и компании.
Да се удължат или отменят санкциите?
На този въпрос различните страни в ЕС отговарят различно. Едни предлагат още преди изтичането на срока на действие на санкциите, въведени преди година, да се вземе политическо решение за тяхното удължаване, за да се подтикне Москва по-активно да съдейства за прилагането на минските споразумения. Други, напротив, смятат за целесъобразно да смекчат режима на санкции като "поощрение" за изпълняването на отделни клаузи от подписаното на 12 февруари в беларуската столица споразумение, предвиждащо мерки за намаляването на напрежението и урегулирането на ситуацията в Източна Украйна.
Германският канцлер Ангела Меркел не подкрепи нито единият, нито другият вариант. Берлин не е удовлетворен от реализацията на Минск-2, вижда риска от неговия провал, но, изпреварвайки възможната повторна ескалация на ситуацията, не смята за нужно удължаването на санкциите. "За нас мерилото е изпълнението на минските договорки", заявяват от ведомството на федералния канцлер и обръщат внимание на обстоятелството, че 9 точка - "възстановяването на пълния контрол над държавната граница от страна на украинското правителство в цялата зона на конфликта" трябва да бъде реализирано едва в края на тази година".
От немска гледна точка в края на 2015 г. трябва да се вземе решението за удължаването на санкциите. За официален Берлин "решаващо политическо значение има обвързването на срока на действието на санкциите с изпълняването на поетите в Минск ангажименти и демонстрирането на тяхната взаимна зависимост".
Пукнатини в ЕС?
В Германия не очакват изненади от страна на партньорите в ЕС. Въпреки всевъзможните разговори и съмнения в сплотеността на Евросъюза, до момента всички решение за санкции се вземаха единодушно. Във ведомството на федералния канцлер не виждат признаци, които свидетелстват за появата на пукнатини в политиката на ЕС спрямо Русия.
В Берлин приемат за сведение опитите на Москва да "изгради" особени отношения с някои държави от ЕС. Но обещанията за отмяна на руското ембарго върху вноса на храни от отделни страни се приемат от германското правителство като необходима мярка за Москва, защото търсенето на алтернативни доставчици се оказа по-трудно, отколкото там са мислили. А бързото заместване с руски стоки е въобще невъзможно, което е довело до рязък скок на цените на дребно на храните.
Там естествено са наясно и за предстоящата през април визита в Москва на новия гръцки премиер Алексис Ципрас. Но той ще бъде гост на Меркел още в понеделник и при цялата сложност на днешните отношения между Берлин и Атина Германия – най-силната страна в ЕС – разполага с убедителни аргументи за преговорите с него.
По пътя към общоевропейски газов пазар
Темата за енергийната сигурност ще се обсъжда на срещата в Брюксел също с оглед на избирателния подход на Русия към европейските клиенти на нейния петрол, газ и ядрено гориво за действащи или бъдещи атомни електростанции.
От гледна точка на Берлин, която се споделя и от брюкселската Европейска комисия, споразуменията за това – и между търговските компании, и междудържавните – трябва непременно да отговарят на приетите в ЕС правови норми.
"ЕК, която има задължението да следи и за осигуряването на честна конкуренция, трябва да има възможност да проверява, дори и да не качва някои търговски тайни на своя сайт в интернет", заявяват от ведомството на федералния канцлер.
Второто направление в тази сфера – превръщането на газотранспортните системи на отделните страни от ЕС в единна мрежа. От Берлин посочват, че главното е съединяването на националните тръбопроводи между страните от Западна и Източна Европа, а също така между самите източноевропейски страни. Това ще позволи на практика да се създаде единен общоевропейски газов пазар.
"Именно такъв реално функциониращ пазар, на който газът ще може да постъпва по различни направления, в крайна сметка ще доведе до изравняването на цените на територията на целия ЕС, защото ще започне да действа механизма на пазарното ценообразуване", уточнява съветник на канцлерката. Очевидно, че в този случай Русия ще се лиши от възможността да установява за едни клиенти по-високи цени на своите енергоносители, а други да "подкупва" с щедри намаления.
