Десетки румънски бизнесмени, арестувани предимно миналата година за данъчни престъпления, пране на пари, отклоняване на еврофондове или купуване на влияние, оставиха след себе си бизнеси на обща стойност от близо осем милиарда леи, банкови активи от четири милиарда леи и 16 000 служители.Дали става въпрос за предприемачи с бизнес в сферата на строителството, на транспорта, на частната медицина, на хотелиерството, на високите технологии или медиите, обхватът на бизнес делата, по които съдът произнесе присъди, направи така, че в някои области почти не останаха представители на румънския капитализъм.
"Икономическата реформа в Румъния се прави не чрез икономически закони, а чрез съдебната система. От една страна е добре, че проблемите са идентифицирани и тези, които са нарушили закона, са били осъдени, но от друга страна има и негативен аспект: съдебните решения атакуваха бизнеса на румънските предприемачи. За мен бизнесът има ролята да отваря нови работни места. Без по никакъв начин да оправдавам прегрешилите, смятам, че трябва да има програма за спасяване на бизнеса на румънските предприемачи", казва университетският преподавател Мирча Коша.
По негово мнение трябва да се направи специална прозрачна банкова сметка, в която да се вижда какво се случва със събраните от арестуваните пари за присъдени обезщетения на държавата и с тези пари да се правят основно инвестиции, така че да има полза за икономиката.
"Арестите напоследък направиха така, че румънският капитализъм изчезна изцяло от определени икономически сектори като например сферата на строителство на магистрали. Какво ще стане с работните места на хиляди служители в тези компании, с конкурентоспособността на румънските фирми в различни сфери в подобна ситуация?", пита Коша.
"Като цяло в повечето случаи успешни фирми залязват в момента, в който основателят им се оттегли. Ситуацията е още по-сложна, когато нещата се случат неочаквано и собственикът на фирмата има проблеми с правосъдието. Румънските бизнесмени не желаят много да поставят въпроса за унаследяване и поради тази причина фирмите често са хванати неподготвени: вместо да се направи смяна в ръководството и бизнесът да продължи да се развива, ставаме свидетели на продажба на част от активите и бизнеса, конфликти с кредитори, грешки в управлението. Всяка фирма трябва да има план за наследяване, но на практика това не се случва", казва икономическият анализатор Аурелиан Докя.
Препоръката на икономиста Йонел Бланкулеску е мениджърите да са повече от един и да няма зависимост само от един клиент или доставчик. В развитите държави тогава когато компании са замесвани в скандали, свързани с данъчни престъпления, правителствата се намесват, за да спасят компаниите, които преди това са подпомагали икономиката с разкритите работни места и с плащаните към бюджета данъци.
Подобен пример за това беше италианският гигант от млечната промишленост Пармалат, семеен бизнес, който през 2003 година стигна до фалит, след като поради схема за данъчни престъпления на собственика на фирмата в сметките на компанията остана дупка от 14 милиарда евро. Две години по-късно италианското правителство подпомогна компанията, а от 2011 година френската компания Лакталис стана основен акционер в Пармалат. Миналата година компанията Пармалат имаше приходи от над 5,4 милиарда евро в световен мащаб, а млеката Пармалат и соковете Сантал са продукти, които и днес се продават в магазините в Румъния въпреки трудния период в историята на компанията.
Най-много от арестуваните в последните години предприемачи в Румъния са от сферата на строителството, а първият "голям арест" беше на Нелу Йордаке в края на 2012 година заради отклоняване на европейски средства. Сега компанията му за строителство на пътища и магистрали Ромстраде е в положение на несъстоятелност, а в момента на арестуването му в нея работеха над 1600 служители. Не такава съдба имаше другата му компания, въздушния оператор Блу Еър с над 400 служители и оборот от 575 милиона леи, който фалира, но марката беше взета впоследствие от други акционери.
БТА
