Далеч от мисълта да агитира със страховити кадри, показващи отсичане на глави или пребиване с камъни, групировката "Ислямска държава" (ИД) предлага работа, приключения, дори любов на западняците, които вербува за своя "халифат", вкопчил се здраво в Сирия и в Ирак.
"ИД пробутва на младите момчета и момичета ислямистката утопия - обяснява Лина Хатиб, директор на центъра "Карнеги" за Близкия изток със седалище в Бейрут. - Залъгва ги със сладки блянове как ще играят важна роля в единствената ислямска държава в света."
Използвайки хитроумни техники за вербовка, джихадистите успяха да привлекат стотици симпатизанти от Запада в своя "халифат" от близо 200 000 квадратни километра - по-голям от Йордания или Тунис, осеян с пустинни области и обитаван от близо 6 милиона души.
Първоначално пропагандата им бе насочена главно към младежите, които да попълнят редиците на бойците. Постепенно тя обхвана и младите жени, както сочи случаят с трите 15- и 16-годишни британски момичета, заминали през февруари от Лондон за Сирия през Турция. Според експертни оценки в земите на ИД се намират днес 3000 души от Запада, включително към 550 жени.
Специалистите твърдят, че щом се сблъскат на място с реалността, мнозина "емигранти" изпадат в шок. Но вече е твърде късно - обратен билет няма.
В твърде нашумялата история с трите британски бегълки едното момиче изглежда е поддържало връзки с Акса Махмуд - млада жена, заминала миналата година от Глазгоу за Сирия, после омъжила се там за джихадистки боец.
Блогът, списван от Махмуд на английски език под заглавие "Дневникът на Муджахира" ("Дневникът на една емигрантка", бел. на АФП), се нареди сред основните инструменти за пропаганда сред жените, използвани от ИД.
"Тук не плащаш наем. Къщите са безплатни. Не даваме пари нито за вода, нито за ток. А всеки месец получаваме и колет с храна - фиде, юфка, консерви, ориз, яйца", изброява Акса.
Жените със склонност към активен живот могат да получат и работа в тези земи - предимно в образованието и здравеопазването, добавя тя.
"Халален съпруг"
Бракът там е на почит. Според нея всеки младоженец джихадист получава седемдневен отпуск, за да вдигне сватба. Булките пък могат да си изберат чеиз, но вместо бижута често предпочитат да вземат калашник.
"На младите двойки се даряват по 700 долара; макар да няма фойерверки, хората стрелят във въздуха от радост и много пъти викат такбир" - известното възклицание "Аллах акбар" ("Бог е велик", бел. на АФП), разказва тя.
На сайта й е качен фотос, показващ брадат ислямистки боец и младата му жена, цялата в бяло. Под снимката се чете: "Докато мъченичеството ни раздели".
В писмо-отговор на младо момиче, разтревожено от мисълта да напусне своя приятел, за да иде в Сирия, жената вербовчик го успокоява: "Вярвай ми, един ден някой ще те прегърне тъй силно, че ще слепи отново разбитото ти сърце. Да, ти ще имаш халален съпруг" - какъвто повелява ислямският закон.
ИД разполага и с други примамки - като англоезичното онлайн списание "Дабик" (Dаbiq). "Там е пълно с къщи, имущество колкото щеш, ще стигне и за теб, и за твоето семейство", твърди журналът. Според иракски представители, ИД разпределя сред бойците си къщите, изоставени от бежанците.
В рубриката "Предлагам работа" Dаbiq уточнява, че се търсят "съдии, хора с познания по военно дело или административна дейност, лекари и инженери".
"Кух проект"
Лина Хатиб е убедена, че пропагандаторките като Акса Махмуд действат под наблюдението на ИД. Ако тази блогърка "наистина съществува, тя без никакво съмнение е под контрола на ИД. Тя е инструмент за вербовка", казва изследователката.
"Момичетата, идващи в тази организация, търсят приключения (. . .) и някои се пренасят в един въображаем свят, мечтаят да се омъжат за боец" ислямист, пояснява Хасан Хасан, автор на книгата "ИД: армията на терора, гледана отвътре".
Но щом този блян се разсее, много подмамени девойки схващат, че понечат ли да се изскубнат от мрежите на ИД, това може да им коства живота. Над 120 души са убити например от октомври до декември м. г. при опит да се измъкнат от земите на ИД, сочат данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права (СЦНЧП).
"Разговарях с двама младежи, успели да се завърнат. Бяха тъжни, останали с чувството, че са били измамени", посочва Лина Хатиб. Вместо "утопията", обещана от ИД, те открили място, където властва "потисничество и забрана да мислиш". "Имаха чувството, че са се забъркали в някакъв кух проект", добавя анализаторката.
БТА
