Много политици, икономисти и журналисти бяха предупреждавали достатъчно партията СИРИЗА, че управлението й няма да бъде безоблачно. Мнозина бяха и онези, които казваха на премиера Алексис Ципрас и на членовете на правителствената партия, че партньорите ще са агресивни, ще искат прилагане на договореностите, ще държат на спазването на бюджетните цели и няма да са склонни да дадат помощ без да получат гаранции за вярно и точно изпълнение на реформаторската програма.

Наред с това управляващите своевременно бяха получили сигнали, че Европейската централна банка ще затегне кранчетата на ликвидността, ако установи, че под съмнение е поставена програмата за стабилизиране на гръцката икономика.

Истината е, че ръководството на СИРИЗА слушаше предупрежденията, но не вярваше, наивно според някои, че демократична Европа ще даде време и шансове на едно новоизбрано правителство да приложи програмата си и да реализира макар и отделни части от алтернативната политика, лансирана от нея още преди изборите.

Реалността обаче се оказа жестока, а приземяването твърдо за новоизбрания премиер и неговото правителство.

Консервативни правителства доминират на стария континент, а либерално ориентираните технократски елити в Брюксел и Франкфурт не дадоха нито възможност, нито време на новото гръцко правителство.

Още от първите дни те искаха да го сложат под контрол, да го направят по собствената си мярка, да го заставят да се адаптира към реалности, определяни по правилата на Брюксел и Франкфурт. Разбира се, те се възползваха от "стремителния порив" на новите министри, от големия им ентусиазъм още преди да седнат на министерските кресла, от дадените им обещания за промени, без да получат гаранции за това с какъв ресурс биха разполагали, за да ги реализират.

Към всичко това следва да се добави и начинът, по който новият финансов министър Янис Варуфакис се опита да оспори европейските реалности. Това породи напрежение и лични вражди и изостри още повече ситуацията.

Някак така се създаде климат на конфронтация, който засили подозрението, насади още повече напрежение и в крайна сметка не облагодетелства самия процес на договаряне с партньорите.

Новото ляво правителство се оказа пред стена от либерални европейски политически лидери, които се държаха сякаш са обект на комунистическа атака от страна на Атина.

В интерес на истината договарянето с партньорите премина при неблагоприятни и неравностойни условия за правителството на премиера Ципрас.

В края на краищата под натиска на условията, то бе принудено да приеме едно споразумение, което е много далеч от предизборните обещания, в резултат на което бе разкритикувано от опозицията и е изправено пред сериозни реакции във вътрешнополитически план.

А най-лошото е, че партньорите получиха шанс и упражняват още по-голям натиск, за да го поставят под пълното си подчинение.

Седмица след трудното споразумение от миналия петък, последва непоколебимост от страна на партньорите, които дават да се разбере, че ще "задушат" страната, ако Варуфакис не престане да ги предизвиква и не прояви адаптивност по отношение текста на споразумението.

В същото време от Берлин ежедневно се сипят заплахи, Марио Драги не дава обратно печалбите от гръцките облигации, като демонстрира, че предпочита да затяга кранчетата на ликвидността и де факто да плаши с фалит, ако не бъдат платени лихвените ценни книжа в размер на 700 млн. евро, притежавани от чужди инвеститори.

Същото прави и Кристин Лагард. И тя плаши с "кредитно събитие".

Въпреки това, правителството в Атина вярва, че целият натиск е част от война на нерви с оглед на гласуванията в националните парламенти на споразумението за Гърция и се надява, че нещата ще се изяснят следващата седмица.

На този фон с посредничеството на управителя на централната банка Янис Стурнарас в ход са опити да се намерят някакъв вид облекчения за Гърция от страна на Марио Драги за покриване на преките, текущи финансови нужди на страната.

Мобилизирани са също всички сили в държавата за намиране на финансов ресурс и възможности, за да бъдат покрити текущите задължения на страната. Жалкото е, че при тези специфични условия, министри и функционери на СИРИЗА продължават да действат в противовес с реалността и да се противопоставят на собствената си партия и на наскоро появилото се правителство. Те буквално си играят с огъня и изобщо не си дават сметка колко големи ще са последствията от евентуален челен сблъсък с партньорите на страната.

За премиера Ципрас може да се каже, че приземяването му в гръцката реалност е твърдо. Но той няма друг път от този жестоко да се потруди. Новата гръцка левица все още има шанс да докаже, че може успешно да се справи с проблемите на страната. Иначе ще са нужни още 70 години, за да може тя да вдигне глава и да дойде на власт...

БТА