Ерата на груевизма ще приключи и Никола Груевски ще падне от политическата сцена някъде в периода, когато започнат преговорите за пълноправно членство между ЕС и Македония.

Дотогава, ако изобщо някога започнат тези преговори, Груевски ще управлява без демократичен контрол и с грубо нарушаване на конституционния принцип на разделение на властите.

Никакви оставки, международни изолации и натиск, вътрешнопартийно брожение във ВМРО-ДПМНЕ или нещо подобно не могат да го помръднат. Груевски ще продължи да управлява страната, твърдо потопен в системата на управление със страх, която лично въведе с една малка група привърженици около него и с помощта на поданическото съзнание, което е проникнало във всички пори на обществото и е най-трагичната останка от този режим, която ще продължи да вирее като ендемична болест и в следващите векове.

Няма никакви оставки, никакъв срам за масовото държане под надзор на хиляди граждани на страна кандидатка за влизане в Европа. Записите, които оповестява опозицията, за чудовищното престъпление срещу човешките права и свободи застрашават властта толкова, колкото е необходимо, за да се извършат нови арести, да бъдат онеправдани още повече хора, да се жигосат още повече граждани и публични личности. Пробните балони от Америка, че на някои граждани няма да бъде разрешено да пътуват до САЩ или че ще им бъде замразено имуществото или сметките, които имат в Америка, са само още едно добре дошло доказателство за защитниците на самостоятелността, че големите сили стоят зад заговора срещу Македония.

Цялата мобилизация на властта за собствената й пропаганда, така че да се неутрализира чудовищното следене на собствените граждани, всъщност се базира на измислен заговор от чуждестранни служби, чети от Америка, която във всички кампанийни дейности на властта по случая "Преврат", всъщност е най-големият организатор на държавния удар и смяната на властта. Разбира се, Груевски е достатъчно мъдър да не казва на глас думата Америка, а само чуждестранни служби, но затова пък всяка вечер на трибуните из държавата и по правителствените телевизии неговите поданици спасяват Македония от Америка и от местните предатели и чуждестранни наемници.

Паническият страх на Груевски и властта идва от две посоки.

Първият е протестите на студентите и окупацията на университетите наистина да не прераснат в общонародно движение за свобода и демокрация. За пръв път в историята на Македония има автентично силно студентско добре осъзнато движение, което не е натоварено с партийни, национални, религиозни или каквито и да било идеологически маркери. Студентите всеки ден все повече се превръщат в гордост на Македония, която нагледно показва разликите между родителите и техните деца.

Студентите, новото поколение млади хора, отхвърлят поданическия манталитет и революционно търсят своите права. Списъкът с исканията се разширява, което предизвиква страх сред властта, готова да приеме всички искания на студентите, стига да не се навлиза в системата на управление, да не се искат честни и демократични избори. Всичко друго правителството ще приеме с изключение на демократичен контрол на своето управление. Остава да видим какво ще поискат студентите освен нов пакет закони за образованието и гарантирана автономия на университета.

Второто нещо, от което властта всъщност има най-голям страх е да не започнат преговорите в Брюксел за равноправно членство на Македония в ЕС. За да не се случи това, се полагат мощни усилия и се правят опасни стъпки против държавните интереси на Македония и нейните граждани. Знаейки добре, че едно от основните условия за начало на преговорите са добросъседските отношения, кръгът на управляващите започна най-безсмислената антикампания с политически стимулираното търсене на по-славно антично минало.

Преименуването на летища, на част от магистралата Е-75, на градския стадион в Скопие, изграждането на монументални паметници само според големината без никаква художествена стойност, промяната на архитектурата с нетипична за този регион предизвикаха сериозен сблъсък с европейската интелигенция, чиято многовековна традиция в образователната система се базира на основите на старогръцката култура и елинизма. Тази безсмислена политическа провокация на европейските основи и култура стопи преднината на Македония до нула, загубихме всички големи симпатии към една малка държава с млада демокрация на път към Европа.

Гръцките ултиматуми, които светът осъждаше след тези стъпки на правителството на Груевски, пред същия този свят станаха оправдани. Светът млъкна, независимо от това, че правото и правдата са на наша страна да не бъде Македония възпрепятствана в своята евроатлантическа интеграция. Затова и във вреда на всички граждани не се използват огромни суми пари от европейските фондове, които ни се дават всяка година на разположение, с цел да се докаже, че Македония няма капацитет да изпълни европейските условия за значими проекти в полза на гражданите.

На практика всички глави, които трябва да отвори Македония в преговорите с ЕС, за да изпълни европейските критерии и правила, са всъщност едни и същи с исканията на критиците на тази власт. Преди всичко става дума за политическия пакет - демокрация, свободни избори, независими медии и съдилища, правов ред и структурни икономически реформи. Това са главните условия, които стоят на пътя към европейското семейство. Без тези условия ЕС не преговаря. Изправяйки се пред тези задачи, правителството на Груевски ще изчезне от политическата сцена, тъй като за такова нещо нито правителството, нито премиерът имат дори минимален демократичен капацитет.

БТА