Да си новобранец в казармата... По-възрастните българи добре знаят за какво става дума. Не само в армията, а и в много други общности новите членове се подлагат на унизителни ритуали, за да бъдат „приети" и „приобщени".

Принадлежността към много общности минава през подчинение, твърди един много известен германски духовник, който преди 5 години пръв заговори за издевателствата в католически училища. Отец Клаус Мертес смята, че сексуалните посегателства над малолетни, които през последните години доведоха до сериозни сътресения в католическата църква, са само частен случай на ритуализираното насилие в много други обществени пространства. Насилие, което винаги има и скрит сексуален аспект. В свои лекции, интервюта и статии Мертес остро критикува архаичните ритуали на насилие и подчинение, които според него обясняват включително и такива явления като ислямския фундаментализъм. Ето част от размишленията на католическия свещеника-йезуит:

Насилието започва с подчинение. Примери – колкото щеш. В много германски училища все още съществува традицията по-големите, „старите" ученици, през първите дни да гонят новите по двора и накрая да ги натикват в кофи за боклук. Чак тогава новите стават част от колектива. В интернатите, особено във Великобритания, старите ученици ритуално вдигат нощем от леглата им новозаписаните деца и ги водят под душовете, където ги „кръщават" под струята на водата – за да станат „пълноправни" ученици в интерната.

В така наречените „студентски братства" кандидатите открай време се подлагат на различни изпитания, свързани често пъти с безпаметно напиване и повръщане или глупави и опасни премервания на силите. Наскоро избухна скандал около подобни ритуали в германските младежки дружества на следотърсачите. Лидерите на отрядите редовно подлагали новите момчета на унизителна процедура: връзвали ли голи на голяма маса, натъпквали в устата им желирани бонбони, след което започвали да ги гъделичкат, да рисуват по телата им с флумастер и да ги обливат с вода. Останалите следотърсачи, събрани в палатковия лагер, смятали този ритуал за особено забавен.

Ритуалите на подчинение - нещо като дрога
Колкото и да е изненадващо, ритуалите на подчинение упражняват магическо привличане и върху двете страни – като върху извършителите, така и върху жертвите. Разбира се, жертвите не се подчиняват доброволно. Подчиняват се само защото ги е страх, че ще бъдат изключени от колектива.

Тоест, вътре в тези социални системи възниква мощен натиск да се спазват въпросните ритуали. Така става ясно откъде идва магическата им привлекателност, която прилича почти на наркотична зависимост: те пораждат усещането за приобщеност и в същото време управомощават днешната жертва утре да влезе в ролята на извършител и да практикува ритуала с поредния „нов набор".

Тези ритуали предават по наследство едно неписано традиционно право и даряват власт над новите. Логиката е проста: „Сега е мой ред! Вчера мен ме подчиниха, днес аз имам право да подчинявам." Тъкмо поради това е толкова трудно да се прекратят подобни традиции. Защото те гарантират чувството за принадлежност, гарантират и властови позиции.

Много хора си мислят, че такива явления се срещат единствено в училищата, в домовете за безпризорни, в интернатите или казармата. Вярно, на подобни места въпросните социални схеми са особено видими, но те функционират и другаде. Пример за това ни дадоха случаите с посегателства срещу деца в църквата. Споменатите ритуали са обичайни за различните религии. Наскоро един германец, приел исляма, обясни по следния начин решението си да се бие в редиците на тъй наречената „Ислямска държава": „Ислям означава подчинение." Тоест, за него религиозното чувство е свързано най-вече с подчинение. И за да няма никакво съмнение, този новопокръстен мюсюлманин добави: „Ислям означава подчинение, а не любов".

Как се ражда фанатизмът
Ето я същата схема на възпроизвеждащото се насилие, този път обаче облечена в религиозни одежди. На първо място е подчинението, в случая – подчинение пред властта на бога. Тъкмо това подчинение ясно очертава границата между „ние" и „другите", между „истинската" и „фалшивата" религия. Така подчиняващият се влиза в една група, която на свой ред си присвоява правото да подчинява други. Той внезапно е придобил власт, която има право да практикува почти неограничено. Особено когато нападат някого от неговата общност, камо ли пък основателя на неговата религия.

Този фанатизъм не остава без последствия. Междувременно дори много християни смятат за израз на слабост факта, че за разлика от исляма християнството не реагира така остро срещу богохулството. Тези християни очевидно не четат Евангелието и автоматично възприемат една логика на насилието, която през последните години надига глава като Горгона Медуза. Логиката: „Имам право да упражнявам насилие, защото веднъж завинаги съм се подчинил."

(По материали от „Ди Цайт", СВР, архив „Колег Санкт Блазиен")