Духът беше пуснат от бутилката. ЕЦБ ще налее много повече пари в изкупуването на държавни и фирмени облигации, отколкото очакваха експертите. От сега до септември 2016 година ЕЦБ смята да изкупува всеки месец дългове за по 60 милиарда евро. Това означава, че банката ще налива гигантски пари на пазара в продължение на 20 месеца, като сумата ще достигне 1,2 трилиона евро. Експертите изхождаха от значително по-малка сума от порядъка на 500 милиарда до най-много един трилион евро.
По този начин президентът на ЕЦБ Марио Драги изстрелва и последния си патрон. При това доста прибързано и без да има нужда. Той копира експеримента на американската Централна банка /ФЕД/, която след финансовата криза не само понижи основния лихвен процент, но и започна масово изкупуване на облигации за милиарди - тази тактика явно доведе там до успех, защото американската икономика се съвзе и през последното тримесечие в САЩ беше регистриран стопански ръст от пет процента.
Сметката на Драги е ясна. С политиката на евтините пари той иска да окуражи банките да отпускат повече кредити на икономиката, за да може тя да инвестира и да създава работни места. Освен това Драги иска да прогони призрака на дефлацията - онази опасна спирала, при която спадащите цени вървят ръка за ръка с увеличаващ се брой фирмени фалити и растяща безработица. Още отсега той бие тревога, че инфлационните прогнози са достигнали исторически ниско ниво.
Един предвидливо играещ шахматист обаче мисли поне с няколко хода напред, без да ги осъществява моментално. Марио Драги дълго преследваше именно такава стратегия, като заявяваше, че ЕЦБ ще стори всичко необходимо за спасяването на еврото. Тези уверения успокояваха пазарите, без да има нужда да се изстрелва и последният патрон. Защо Драги прави това тъкмо сега? Една централна банка би трябвало да изкупува държавни облигации само в крайно бедствени ситуации. Такава ситуация в Европа обаче няма. Тъкмо обратното: независимо от значителните рискове, икономиката на страните от еврозоната върви нагоре, макар и с различини скорости. Средносрочно перспективите дори са още по-добри, защото ниската цена на петрола влияе като живителна инжекция на частното потребление. Същото се отнася и за девалвацията на еврото, която може да окрили износа.
Няма белези за дефлация
А и т.нар. призрак на дефлацията всъщност не е никакъв призрак. Защото ниското ниво на инфлацията се дължи най-вече на ниската цена на петрола. А цените и трудовите възнаграждения в европейския юг в бъдеще ще трябва да се понижават, ако тези държави искат да възстановят своята конкурентоспособност. Отчетеният от статистиката лек спад на потребителските цени освен това няма нищо общо с дефлацията, при която има обхватен и продължителен процес на понижаване на цените. Какво тогава цели да постигне Драги със своята програма?
Предполагам, че той е бил притиснат от политиците, и по-специално от тези в Италия и Франция. Формално ЕЦБ е политически независима институция, но би било наивно да се предполага, че тя действа в политически вакуум. Италианци и французи искат да спечелят време, тъй като все още не успяват да прокарат необходимите структурни реформи в страните си.
По друг начин не могат да се обяснят крайните действия на Драги. Защото една Централна банка не бива да води конюнктурна политика. А една нова парична инжекция няма да допринесе за съживяването на икономиката и за повишаване на ценовите равнища, поне докато лихвите в Еврозоната са на исторически ниско ниво. В крайна сметка, фирмите не инвестират само затова, че лихвите по кредитите са ниски - те го правят само когато са уверени, че търговските им перспективи се подобряват.
Марио Драги поема и значителен риск със своя оспорван ход. Пренасищането на пазарите с пари увеличава опасността от образуването на "балони" в сектора на недвижимите имоти и на пазара на ценни книжа. Освен това то отслабва натиска за спешно необходими реформи. Действията на Драги са не само прибързани и преждевременни. Той може да предизвика и ефект, който е точно обратен на желания от него. А доверието към ЕЦБ може да бъде веднъж завинаги погребано.