Виждали ли сте как си играят две малки деца? Те още не умеят да говорят съвсем, разменят си по някоя дума, сочейки някаква играчка, говорят си с измислен език, подражавайки на възрастните. Често искат в един и същ момент една играчка и се карат за нея. Понякога се и бият с все още некоординирани движения и тогава родителите им ги разтървават и се опитват да им обяснят, че не е хубаво да се прави така.
Е, за жалост цивилизацията си няма родители, които да се намесят, когато нейните представители реагират по същия начин и се отдават на агресия за глупави неща. Когато думите липсват, играят юмруци. Така е било извънредно дълго време, защото речта човешкият вид я придобива сравнително скоро и я развива буквално вчера от еволюционна гледна точка.
Замислете се какво беше преди 20 години - преди Интернет. Сетете се какво е било преди 100. Може дори да имате някаква що-годе реална представа и за предимно скотския начин на живот преди 2000 години. Динозаврите са изчезнали преди 66 милиона години. Милиона. А ние, цивилизация на няколко хиляди години, тепърва проговаряме и формираме ценности, базирани на истински познания, а не на страхове от Торбалан.
Неслучайно днес виждаме религиозен екстремизъм, който ни втрещява. За добро, според мен, сме по-близо до онзи свят, в който религиозните вярвания са на първо място лични интерпретации. Дали вярваш в Бог, Алах, Яхве, Буда, дали вярваш, че твоят мимолетен за 14-те милиарда годишната Вселена вид е създаден по Божие подобие, или пък смяташ, че човекът е създал Бога по своя образ, е напълно допустимо. И интересно.
Интересно е различните вярвания да спорят, да разменят идеи, да постигат съгласие или дори да се карат. Но на по чаша-две бира. Защото бирата е създадена от човека преди хляба. Преди Христос, Мохамед, Буда, Зевс и Тор. И тя има онова неподправено умение да увлича ума и да отключва фантазията в него, креативността и да отприщва най-сложния механизъм, познат на нашия вид - собствения ни мозък.
Когато спорът е добронамерен и е в търсене на някакъв смисъл.
Има обаче доста хора, проповядващи много клонове на много религии, които възприемат нещата далеч по-странно. Освен за себе си, те решават, че отговарят за всички хора около тях. И често липсата на логика води до ярост и страх. Ярост, че някой не приема половинчати доводи за тезата кой точно е правилният и единствен Бог. И подсъзнателен страх, че може да не са прави и да са посветили едничкия си кратък житейски път на нещо, което може съвсем да не е така.
Тогава идват юмруци, калашници, заплахи и страх. Също като тоталитарната политическа власт, религиозният екстремизъм разчита на силата и страха, на деспотичното налагане без право на избор. Затова Ким Чен Ун също е с ранг на божество в родината си. Едно и също е ирационалното вярване че някакво същество - фиктивно или не, е твой създател, който те е дарил със свободна воля и мисъл, но ти налага какви ли не ограничения, заповеди и норми.
Мнозина са вярващите ми приятели и всеки си има своя интерпретация. Едни виждат в писанието на своята религия утеха, други виждат морал, трети виждат вдъхновение от притчите. Немалко са тези, които го приемат за низ от метафори, които правят живота им по-смислен.
Но има и такива, които виждат инструктаж да се боят от тези, които не вярват точно като тях. Колко ли конфликти между различни секти на една религия, между различни религии, между различни хора, претендиращи за по-висше място в йерархията на дадена религиозна общност са напоили с кръв Земята? Нима стотици хора по света не умират всеки ден в следствие на религиозен тероризъм или опита за борба с него? Хора със семейства, мечти, радости и тъги, хора, които чувстват, сънуват, мислят и говорят. Хора с онова най-мистично и сложно нещо във Вселената - мозъка. Умират.
Защото някой е решил, че е прав.
Прав е да обреже дъщеря си, прав е да убие жена си, защото си е показала лицето, прав е да изтезава всички неверници и да обяви кръстоносен поход, прав е да взриви сграда, прав е да носи унищожение в същия свят, който твърди, че е създаден от избраната от него висша сила.
Разбира се, всичко това по една ли друга форма го знаете. Може да не сте съгласни с всичките ми наблюдения, но навярно и така да е, най-много да ме напсувате, анатемосате и да ме оставите избраното от вас божество да ме накаже. И ще е логично да оставите съденето за помислите ми на професионалистите в бранша.
Но какво да правим с онези хора, които биха решили, че на техните плещи, подобно Атласа, лежи небето и правосъдието трябва да бъде раздадено от дулото на калашника им?
Трябва ли да се страхуваме от тях и да се съобразяваме с примитивния им почин за налагане на тези и вярвания? Разбира се. Еволюцията ни е дарила с инстинкт за самосъхранение, помогнал на вида ни да преживее какви ли не трудности, болести, метеорологични феномени, войни и репресии.
Един от най-силните ни инстикти е обединението. Първо са били пещерните родове, после са се случили малките селища, селата, градовете, държавите и междудържавните съюзи. Днес имаме нова, поредна стъпка в това единение. Имаме глобална мрежа - Интернет. Мястото, където за първи път по едно и също време, хиляди, дори милиони от онези най-сложни механизми в Космоса - нашите мозъци, може да бъдат заедно. И да вършат това, което влудява най-много фанатиците - да мислят.
Хората са създадени, за да създават. Да говорят, пеят, танцуват, рисуват, пишат, строят, променят и адаптират. Без тези си умения ние щяхме да сме още онова липсващо звено, събиращо по цял ден грудки и мравки, което няма време да спре за минута и да погледне звездите над себе си и да се запита: Какво е това? Къде съм? Защо съм?
Това, което хиляди, милиони хора могат да създадат за няколко дни вкупом, може да обезсмисли всички куршуми, всички бомби, всичката омраза. Защото човекът има най-невероятното умение от всички живи същества - смеха. Всяко същество се страхува и е подчинено на този инстикт за оцеляване.
Но смехът не инстикт. Той е чувство, идея и нещо величествено. Хуморът е едно от най-сложните неща, вършени от най-сложния механизъм във Вселената. Никоя машина, никой компютър, никой друг животински вид не може да създаде смях. Чрез сатира може да казваме истини или да критикуваме нечии истини, без да проливаме кръв. Смехът бие инстиктите, за да можем да стигнем отвъд примитивното.
Разбира се, виждаме отпор на онези, които виждат колко уязвими са от това. Превръщат се в чудовища, чийто страх, че смехът ще победи идеята им, ги кара да сеят още повече страх.
Но нима живот със страх си заслужава, ако е живот без смях? Нима Джордано Бруно, Галилео, Коперник и милиони други са отказали да ползват същия онзи сложен механизъм да търси, открива, осмисля и да се смее, осъзнавайки колко невероятен е света, ако го приемеш не за даденост, а за загадка? Не.
Смехът е заразен. Смехът не се нуждае от доктрина, пропаганда и терор, за да бъде посят дори в най-мрачното и кърваво кътче на света. И когато един ден това се случи, независимо дали в рамките на нашето поколение или няколко поколения след това - всички спокойно ще пием бира вечер и ще се смеем. С което ще приключваме дните си на създаване, творене, строене и развитие, за които сме родени.
От блога на Самуил Петканов
