Европа в плен на скритите дългове

В повечето европейски държави курсът към консолидация дава добри резултати. Нивото на държавните задължения постепенно се стабилизира, а продължителната тенденция на рязкото им нарастване изглежда се обръща. Гърция, Ирландия и Португалия отбелязват значителни успехи благодарение на мерките за икономии. Но все още малко държави в Европа се отличават с устойчива фискална политика, защото повечето от тях имат скрити задължения, които са дори по-големи от официално обявяваните. Поради това на този етап и дума не може да става за някакво успокоение, твърдят германските икономисти Бернд Рафелхюшен и Щефан Мог.
Експертите от германската фондация „Пазарна икономика" са направили класация на общата задлъжнялост на страните именно от гледна точка на нейната устойчивост. В нея, към официалните данни за задълженията, се прибавят и претенциите от страна на гражданите към съответните пенсионни или здравни осигуровки. И колкото по-големи са обещанията за предоставяне на услуги в едно застаряващо общество, толкова по-голяма е тази скрита дългова тежест.
Отличничките Естония и Латвия
Латвия е единствената държава в Европейския съюз, чиято бюджетна политика в момента е стабилна. Със задължения в размер на 38 процента от брутния си вътрешен продукт, страната без усилия изпълнява условията на европейския Пакт за стабилност и растеж, според който задълженията не бива да превишават 60% от БВП. Латвия е за пример и по отношение на скритите задължения – 17 на сто от брутния вътрешен продукт.
В тази класация Германия заема петото място. Към официалните държавни дългове от 80 процента се добавят и почти толкова скрити. Фактически размерът на дълга би трябвало да възлиза даже на 170 процента от БВП, тъй като класацията не обхваща приетия през лятото пакет от мерки в сферата на пенсионното осигуряване.
Италия и Португалия, например, стоят много по-добре от Федералната република в това отношение, макар да са пострадали от кризата. И двете държави имат големи бюджетни проблеми със стигащите до 130 процента от БВП официални задължения. Но социалните им системи са много по-солидно финансирани, отколкото в Германия. В челото на списъка е и Естония с най-ниските задължения в целия ЕС - едва 10 процента от БВП.
Икономистите оценяват положително това, че в 13 от проучените 27 държави от Общността, през 2014 общите задължения са спаднали в сравнение с предходната година. В шест страни, включително Германия, те са останали непроменени. Въпреки отбелязания напредък обаче, потребността от консолидация остава висока. Това се отнася в особено голяма степен за Люксембург, която заема последното място в класацията. Основната причина за това са прекомерно щедрите социални услуги за жителите на Великото херцогство, което очевидно няма да може да си позволи тази щедрост в дългосрочен план, както посочва Рафелхюшен. Докато официално държавните задължения на Люксембург възлизат на 24 процента от БВП, скритата задлъжнялост се изчислява на над 1 000 на сто от БВП и е по-висока отколкото в която и да било друга държава от Европейския съюз. В Ирландия общата задлъжнялост също е много висока, но пък за една година тя е спаднала значително - от 1 270 на 875 процента от БВП.
Германия тласка Европа към пропаст?
Икономистите предупреждават, че Европейският съюз по никакъв начин не трябва да се отклонява от курса на икономии. И по този начин влизат в задочен дебат с лауреата на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, който отдавна смята икономиите за грешен път за излизане от кризата. Според него, най-напред трябва да бъде стабилизиран икономическият растеж - чрез по-високи разходи, и едва след това да се мисли за консолидирането на бюджета. Кругман предрича предстояща катастрофа, за която обаче няма да са виновни икономически слабите страни по периферията на ЕС, нито дори Франция, а именно Германия, която най-безсрамно руинирала своите съседи, твърди американският нобелист.
Според данните на германските експерти, средната обща задлъжнялост в Европейския съюз е 340 процента, т.е. надхвърля повече от три пъти годишния БВП. И по отношение на официалното ниво на задълженията мнозинството европейски страни са отвъд бариерата от 60 процента. А и държавният дефицит, който съгласно Пакта за стабилност не бива да надхвърля 3% от БВП, е по-висок в немалко членки на Общността. Наред с Франция и Испания, най-вече Великобритания от години нарушава този критерий. И това се дължи не само на високите държавни задължения – от почти 90 на сто, но и на скритите си задължения, за които се смята, че достигат 500 процента от БВП на страната.
„Проблемът на британците не е в твърде щедрата социална държава, а в ограничените приходи", казва в тази връзка Рафелхюшен. Ако не се вземат предвид разходите за обслужване на лихвите, в момента Великобритания има най-високия държавен дефицит от всички страни в Европейския съюз. А Германия, ако нямаше задължения, можеше да отбележи бюджетен плюс от 2,1 процента от БВП. И гърците биха имали значителен излишък, ако не трябваше днес да плащат лихвите за лошата си финансова политика от миналото.
Успехите на южноевропейците в бюджетната област опровергават всички онези, които твърдят, че само с нови задължения Европа може да се пребори със слабия икономически растеж, твърди Рафелхюшен. „Нивото на задълженията в момента е високо и ако експанзивната фискална политика продължи, това няма да доведе до нищо", подчертава ученият. Все пак би било добре, ако с оглед на моментните извънредно ниски лихви правителствата преоформят кредитите в дългосрочни. Британците вече са се заели с това доста сериозно.
DW

Станете почитател на Класа