Напоследък се чуват гласове, че Левски е детеубиец. И това е заради повика да бъде обявен за светец.
Глашатаи на тази нелепост са църковници, самонакичили се с ореола на светци, и писачи на лековати исторически четива (най-често преписани с чирашко неумение).
Отнет живот
Да, Левски отнема човешки живот. Този факт е известен, но само толкова. Българският народ не познава подробностите на това събитие.
С малки изключения изследователите на Левски най-често маркират този акт само с няколко пестеливи реда, затова ще се опитам да възстановя възможно най-достоверно картината на това печално и драматично премеждие в живота на Левски.
На 3 август 1872 г. Дякона пристига в Ловеч. Обиколката из комитетите в страната го убедила, че те могат да действат пълноценно само ако са парично обезпечени. Призивите за доброволни пожертвования към богатите българи не носят успех.
Левски решава да прилага новия устав, който му дава пълна свобода за принудително събиране на средства и изпълнение на смъртни присъди срещу враговете. Настъпва времето на революционния терор.
Местните дейци му съобщават, че са искали пари за заточениците в Диарбекир от Денчо Халача (Дейчо Дейнов), забогатял от закупуване, преработка и продажба на памук, но той не дал ни пара, напсувал ги, че му развалили рахатлъка. По това време Левски остро се нуждае от пари както за свои разходи, така и за народното дело.
Наскоро получил писмо от Каравелов, който настойчиво иска пари, защото букурещкият Б.Ц.Р. комитет условил пушки в Швейцария за готвещата се българска революция, както и да покрие лични дългове. Левски е особено чувствителен на тема оръжие.
В запазената му кореспонденция 37 пъти пише за пушки, 10 пъти за револвери и 15 пъти за барут. Съобщават му, че са взели решение с вишегласие да оберат Халача. Уверяват го още, че това ще стане лесно, защото в начинанието ще участва и слугата му Стойчо Гирганов, родом от Лесидрен, Тетевенско.
За да разсея всякакво съмнение за достоверността на това, ще цитирам точно думите на Димитър Пъшков (член на ръководството на Ловешкия „централен комитет“), казани на Д. Кацев-Бурски: По обира в Денчо Халача имаше ли решение? – Имаме. Слугата му беше с нас. Той обеща да помага.
Ловеч през Възраждането (отляво), Видраре (отдясно)
Решителна инициатива
Повлиян от чутото, Левски решава сам да извърши обира, да накаже със смърт врага и най-вече да не излага на опасност местните хора. Той смята Ловеч за най-сигурната си база и не иска да я губи.
Има още един важен факт. Дякона познава Стойчо. Той дълго време е бил прислужник на Иван Драсов. Левски многократно е отсядал в неговия дом и провеждал заседания на комитета.
Няколко дни членове на комитета наблюдават къщата на Халача, която е близо до конака на каймаканина (околийския управител). Наоколо е широката Мегданска улица и къщите на съзаклятниците Иван Драсов, поп Кръстьо (той е против обира) и Величка Хашнова, в която се намира едно от скривалищата на Дякона.
Левски пише три писма до Видрарския комитет да иска един човек за помощник. Последното се получава тъкмо когато комитетският куриер Вутьо Ветьов тръгва за Троянския манастир. Заръчват му да се види с Левски.
Вутьо е от с. Видраре, Орханийско (Ботевградско), роден около 1827 г. По занятие е чехлар, но се занимава и с каруцарство. Знае малко да чете и пише. Комитетската поща оглавява от 1871 г. По нареждане на Димитър Общи получава безплатно един револвер и 30 патрона.
В Ловеч Вутьо първо отсяда в Мариновия хан, а после го отвеждат в къщата на Марин Поплуканов, където преспива (13 август 1872 г.). На другия ден се среща с Левски, който му казва: Дошъл е един лов тук, ще го нападнем заедно. Вутьо отначало се дърпа, но после се съгласява да бъде ортак на Дякона в начинанието.
На 14 август 1872 г., понеделник преди Св. Богородица, Левски и Вутьо отрано се скриват в къщата на Димо Драсов, която е до тази на Халача и хана на Азън бей. За да заблудят властите, че турци са извършили обира, забиват колове в дувара на къщата към хана, за да се мисли, че оттам са прескочили.
Облечени са в турски каяфети (червени арнаутски фустанели). Драсов предварително е залостил навсякъде и заминал на лозе.
В 12 часа Левски и Вутьо се вмъкват през дувара на Драсов в чорбаджийския двор. Пусто и тихо. Голяма част от жителите на Ловеч (сред тях и фамилията на Халача) са заминали на събор и поклонение в Троянския манастир.
Левски влиза в къщата, а Вутьо остава до портата да наблюдава. Апостола чупи врати и сандъци, но открива само 1400 турски гроша, и то все бешлици (монета от пет гроша). Левски решава да чака.
Неизменно всеки ден по това време Халача се прибира вкъщи. Но в 15 часа вместо чорбаджията пристига слугата, натоварен с няколко хляба от фурната. Стойчо не се радва на неканените гости и надава вик: Тичайте, хора!
Вутьо се втурва да го убива, но Левски му попречва. Според жената на Халача – Мица, – Стойчо изплашено изкрещял: Бай Василе, какво търсиш? Това чуват и децата, които играят на улицата.
Виковете на Стойчо събуждат задрямалата тишина на махалата. Прииждат хора. Левски и Стойчо се сборичкват.
Съдбовен избор
Дякона е изправен пред съдбовен избор. Трезво съзнава, че оставяйки жив слугата, ще последват пагубни
разкрития за изградената с толкова неистови усилия комитетска мрежа и ще обрече на мъчения, тъмница и гибел стотици невинни съзаклятници.
Навярно в този миг помисля и за своето спасение. Навън напрежението се увеличава. Човешката глъч пред портата на Халача става все по-напориста.
Изборът е направен. Трябва да спаси делото на живота си.
Стойчо, като слуга при Иван Драсов, е видял и чул много неща за комитетските дела. Знае името му и с какво се занимава.
Левски бръква в пояса, изважда камата и я забива в гърдите на слугата, но той продължава да вика за помощ. Левски нанася втори удар. Фаталният мъченик се свлича на земята.
Дякона нарежда на Вутьо да му вземе пушката и отварят портата. Навън свят като панаир. Размахвайки ножове, с възгласи на турски, си пробиват път през насъбралата се тълпа, която уплашено им прави път.
В двора нахлуват хора. Децата, които играят наоколо, също се втурват натам. Сред тях е и бъдещият известен ботаник професор Стефан Петков. Тогава е 7–8 годишен.
На него дължим уникален спомен за това, което вижда множеството: Когато влязохме в двора, едвам си пробихме път, за да дойдем до стъпалата на мазата… Вратата на мазата беше отворена и върху входа на последната под последното стъпало на глинената стълба беше повален на гръб трупът на момчето.
Повален малко наляво, на лявата гръдна страна на трупа зееше доста широка рана, а под нея разлята локва кръв. Проф. Петков, проучвал обстойно случая, отбелязва, че слугата е 24-годишен.
Важни свидетели
Левски и Вутьо минават по улицата на Величка Хашнова, която наблюдавала от къщата. Насреща й живее клюкарката баба Василица. Левски я заплашва с пушката и тя се скрива.
Тогава той хвърля парите в двора на Величка. После бегом по пътя на Челинската скала стигат до Кайнака, където се мушват в лозята.
Васил Левски и Величка Хашнова
Там Левски оставя арнаутската носия (носи я над другите си дрехи) и казва на Вутьо да го чака, докато се върне. Слиза на р. Осъм, улавя с ръце две риби, събира сноп съчки и умокрен, нацапан и по бели дрехи се връща в града, като минава покрай Денчовата къща и се прибира у Величка Хашнова.
На сутринта пристига с Христо Поплуканов и Гечо Хашнов на Кайнака. Дават на Вутьо дрехите му, пращат го да си вземе коня, оставен в курията на Топуза, и да се върне на село.
Левски потегля за Тетевен, където се укрива в Правешкия хан. Ловешкият комитет го известява, че името му е известно и властите го търсят усилено след нападението.
На 25 август пише от Българско писмо до Любен Каравелов, с което го известява подробно за обира в Халача, уточнява възрастта на слугата, 24-годишен момък, горчиво се терзае за смъртта му, но ясно и точно обяснява причината за убийството: Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни… Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.
Спасение
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи с чета юнаци от Тетевен, Гложене, Видраре и други напада и обира при Арабаконак пощенска кола, която пътува за София, натоварена със 125 000 гроша.
Скоро властите разплитат кълбото на обира. Задържани са почти всички извършители и техните помагачи. Сред тях е и Вутьо Ветьов.
Страхът от бесилката кара някои да говорят на висок глас, че спасението е в множеството. Да се казва и издава всичко, за да се разхвърли вината върху много хора. Общи възприема тази тактика.
Така това, което Левски попречва да стори Стойчо, извършва Димитър Общи.
Опиянен от химерата да се възкачи на жертвеника като политически престъпник за свободата на България, той прави катастрофални признания, разкрива структурата на организацията, споменава над 200 имена. Разказва, макар и бегло, за убийството в Ловеч.
Вутьо също признава всичко, което знае, но премълчава, че първи е искал да убие слугата. Определя възрастта му между 18 и 20 години.
На 9 януари 1873 г. е разпитан в присъствието на Дякона. Отново разказва как е извършено убийството и уточнява:
Той дори улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената и го удари с дясната си ръка… И ръката му беше кървава. На очната ставка Левски не признава убийството и отрича да познава Вутьо.
Тежки съдби
* Вутьо Ветьов е осъден на 7 години крепостен затвор в Диарбекир. Освободен след амнистията по силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Завръща се във Видраре и се оженва за Цвета. Ражда им се дъщеря, която кръщават Иванка. Умира на 28 август 1892 г.
* Съдбата не пожалва Денчо Халача. Бягайки от Ловеч, по време на кървавите изстъпления през Руско-турската война, е убит в махалата Дръстене.