В края на 20-те и 30-те години на миналия век,  в центъра на София, бурно се строят нови къщи. 

Една от тях е на дядо ми Раде Чолаков, която е проектирана от архитекта в английски стил – строена е с червени  английски тухли. Такава къща няма нужда от външна замазка.

\

Къщата с английски тухли на ул. "Кирил и Методий 39" в София, Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

И днес, 95 години оттогава, тухлите не са помръднали. Имат дълговечност, с каквато не може да се похвали днешното претупано печалбарско строителство.

Раде Чолаков е проспериращ занаятчия и леяр. Избран е в Управителния съвет на Занаятчийската банка и един път месечно се събират да преценят кои са най-добри сред младите занаятчии, за да им се отпусне кредит за работата им.

В халето на Централната гара, дядо ми със своите работници вече са ремонтирали първия локомотив. Той не се плаши от работа. След време ще купи втората си къща на същата улица, но на номер 1.

Лъвчетата пред Университетската библиотека в двора на Софийския университет „Климент Охридски”,  са отляти в леярната на дядо ми Раде Чолаков в началото на трийсетте години. 

Когато минавам край  тях, винаги им се радвам. Не са помръднали, все едно вчера са отляти.  Може би ще е  добре да има месингова табелка с името на скулптора  Любен Димитров /1904-2000/ и с по-дребен шрифт на леяра Раде Чолаков /1884 -1962г/.

Дядо ми се наел да изработи и винтовите столчетата за ватманите на трамваите в столицата , за което получава  писмена благодарност от Софийската община, че с  изработката им е спестил валута на държавата, защото са били внасяни от Германия.

Къщата за семейството на дядо ми е построена в 1930 година, а таванския етаж е предвиден за сина Стефан Чолаков, когато се задоми. Дъщерята Станка е по малка с осем години.

Наематели на свободния етаж стават Радка Зографска и нейното братче Иван Зографски. Тя наближава трийсет, а той е на  22 години. Издържа ги мъжът на голямата им сестра, видният журналист Милко Пеев, кореспондент на информационната агенция Ройтерс.

Радка била в разцвета на хубостта си, а синът на хазяина вече студент в Университета, се влюбил в каката. Само чакал потропващия сигнал,  за да изтича с книга в ръка до таванския етаж, защото литературата била увертюра към тяхната любов.

Братчето Иван на свой ред се влюбил в дъщерята на хазяина,  17 годишната Станка. Тя нямала нищо против ухажванията му, защото Иван бил винаги усмихнат и весел. Станка много обичала да има веселие.

Станка, дъщерята на хазяина Раде Чолаков

Започнали заедно да  се разхождат в Борисовата градина, Иван разказвал смешки, измислял истории, а тя се заливала от смях. И понеже били еднакво щури, станали  неразделни. Но и веднага срещнали отпор на родителското тяло.

Най-нетърпим към Иван Зографски бил братът на Станка, Стефан Чолаков. Той наричал бъдещия милионер лигльо и настоявал неговата сестра да престане да излиза на разходки с този смешник. Станка обаче не обръщала внимание на приказките на брат си и продължавала да харесва смешките на Иван Зографски. 

Конфликтът нараствал, но скоро се оказало, че мъжът на сестрата на Радка и Иван Зографски, журналистът  Милко Пеев им осигурил и на двамата прилична сума, за да заминат да учат и живеят в Германия. Някъде бях прочела, че Зографски бил получил Хумболтова стипендия, но това не е вярно.   

Петнайсет години по-късно, веселият Иван вече бил натрупал състояние от  търговия с храни и вещи по време на войната, започнал да изкупува тухлите от разрушените къщи, а по-късно организирал и строителна компания  с недвижими имоти. 

Във фамилия Чолакови  по неведоми пътища достигали отвреме- навреме приказки за просперитета на „лигльото” и „смешника” Иван Зографски и че вече е милионер с успешен бизнес.

По това време Станка вече от години е женена за царски офицер, има две деца и само в редки случаи се споменавал тайнствен мъж, който живее отдавна в чужбина и е много богат.

Станка се жени в трийсетте години за царски офицер с име Иван Косовски

На настоятелното ми любопитство около този ухажор на леля ми Станка, тя само отговаряше: Ооо, той знаеше много смешки и много ме разсмиваше, ооо, това  беше отдавна.  

Защото да говориш пред  дете за Запад и за милионер в ония години си беше опасно. Знаеш ли къде ще разнесе детето приказките в ония строги времена на соц политическата система.

Само че се случи така, че в деветдесетте години, по време на ирландско парти в хотела Кемпински-Зографски, аз като журналистка се срещнах с Иван Зографски и казах , че искам да го върна в неговата младост. Той веднага прояви спонтанен интерес:  За какво става дума?

Милионерът Иван Зографски, който ще купи в 1994 година най-престижния хотел в София  

- За една къща  с английски тухли на улица "Кирил и Методий" 39, където сте живяли с вашата сестра Радка и за красивите ви разходки с леля ми Станка. Той се възторгна и усмихнат  каза:  

-Да, имаше такова нещо. А къде е сега Станка?

Тя беше починала. Точно в годината, когато е купувал хотел „ Ню Отани” 1994 г.  Обясних, че баща ми е жив и от него знам цялата история. Той настоя да го посетим най-скоро в хотела с баща ми, за да си поговорим надълго и  нашироко за онова младежко време.

И докато бързах да разкажа на баща си за срещата ни с Иван Зографски си мислех:

Как биха могли да знаят милите ми роднини, че този вечно усмихнат Иван ще стане същия този милионер Зографски, който 60 години по-късно ще пристигне в София, за да купи с такава лекота  най - престижния хотел „Ню Отани”,  който ще се казва „Кемпински-Зографски”,  и ще доживее своите 98 години  там където е била неговата младост.

Но човек никога не знае!