В Пловдив младите хора на възраст между 18 и 40 години най-много безделничат или „бичат айляк“, както обичат да се изразяват в града под тепетата.

Това показва справка на Агенцията по заетостта (АЗ) за регистрираните безработни, предоставена за „Телеграф“. Вторият по-големина град бие София по този показател с 5352 срещу 5265 записани в бюрата по труда.

Общо 32 838 души под 35 години чакат помощ, за да си намерят подходящата според тях работа.

Претенции

Младите хора изразяват сериозни претенции, преди да решат да започнат работа и предпочитат да живеят с помощи от родителите или от социалната система, докато получат предложение, което ги устройва. Сериозна част от тях нямат и нужната квалификация за възнагражденията, за които претендират.

Това разказаха експерти от АЗ. Според тях хората от 18 до 40 години съставляват 36% от всички регистрирани безработни лица. Младежите до 29 г. от своя страна са 12% от всички безработни.

Общо 55 571 са мъжете и жените до 40 години, които чакат помощ от областните бюра по труда в страната към 15 юли 2024 година, показва още справката (виж таблицата).

На фона на повсеместния недостиг на работна ръка в почти всички сфери и най-вече в туризма, земеделието и индустрията мързеливците са най-малко в Габрово - едва 516 регистрирани младежи. По морето чакащите помощ са наполовина по-малко от тези под тепетата и в столицата. 2476 записани безработни под 40 години има във Варна, а 2147 в Бургас.

Югозапад

След Пловдив и София най-много млади хора са се регистрирали като безработни в Югозапада. В област Благоевград по-добро предложение очакват 4277 души. Именно в този регион са и най-честите случаи на констатирани нарушения, с които се източват помощи за безработни.

Заради зачестилите сигнали парламентът прие промени в Кодекса за социално осигуряване, с които цели да сложи край на т. нар. френска безработица.

В област Благоевград са около 32,6% от всички получили обезщетения по този ред, последвана от областите Търговище - 6,7%, Кърджали - 5,7%, Пазарджик - 5,3%, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Близо 40 на сто от тези обезщетения касаят краткотрайна заетост.

Статистиката за безработица сред младите допълва общата картина, тъй като не е трудно да се предположи, че именно те са тези, които предпочитат да харчат с месеци помощи, вместо да работят и да трупат осигуровки, от които да се възползват на старини.

Схема

Схемата позволява само с няколко дни или седмици работа в ЕС на минимална заплата от 1700-2000 евро в България да се получава максималното обезщетение за безработица - 2200 лв. 

Внесените от Деница Сачева от ГЕРБ и група народни представители предложния за промени целят да бъдат приравнени критериите за безработица при работа в България и в чужбина.

Според данните за изпратените обезщетения по фонд "Безработица" от ДОО хората с краткосрочни обезщетения от чужбина са 7,73% от всички безработни, но получават 26,33% от средствата.

Средномесечният размер на обезщетението е 538 лв., а на хората, възползвали се от схемата, е 1365 лв. С промените ще бъдат спестени над 100 млн. лв. годишно на НОИ. „Във Франция минималната осигурителна ставка за сезонна заетост е 29 евро на ден, а работниците декларират доходи от 150-200 евро.

Това е сериозна предпоставка европейските осигурителни институти рано или късно да зададат този въпрос", смята подуправителят на НОИ Весела Караиванова.

Образование

Участието в някаква форма на образование е основната причина младите да не желаят да работят. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) в тази категория за цялата страна попадат общо 423 хиляди души, част от които са и над 40-годишна възраст.

Заболяване или нетрудоспособност възпират 140 хил. души, като това е групата, за която българският пазар на труда остава изключително трудно достъпен. Семейният труд и личните причини възпират 235 хил. души, очаквано над 2/3 от тях са жени.

Общо 1,05 милиона души на възраст между 15 и 64 години остават извън работната сила. Повече от половината са със средно образование, а от тях 200 хил. души имат професионално, което означава, че разполагат поне с необходимата база и достатъчна грамотност, за да бъдат обучени на умения, релевантни на нуждите на пазара на труда.

Прави впечатление сериозният превес на жените – 594 хил. души, което отразява ролята им в семейството, отглеждането на деца и домакинския труд. От гледна точка на урбанизацията големият брой неактивни – 713 хиляди – са в градовете, където са струпани почти всички нови и свободни работни места.

Прокуратурата подгони „френската безработица“

Хора, които са взели обезщетения за безработица, след като са декларирали, че за кратко време са работили в чужбина, са дадени на прокурор. Това стана ясно от думите на подуправителя на НОИ Весела Караиванова пред депутати от социалната комисия към парламента.

„За да бъде преценено дали даден човек има право на обезщетение за безработица експертите от НОИ правят редица проверки.

Сред тях е да бъде установено колко време човекът е бил в чужбина. За целта от НОИ изискват информация от МВР кога човекът е напуснал страната. Освен това експертите от НОИ проверяват дали човекът е ползвал квартира в чужбина, как е платил наема, върху какви доходи са внасяни осигуровки.

За целта те изискват информация от осигурителните институти на другите страни от ЕС. В резултат на събраните данни са уведомени органите на МВР, заведени са и преписки в прокуратурата.

Около 40% от хората, които са ползвали обезщетение за безработица след работа в чужбина, са се възползвали от краткосрочната заетост“, обясни Весела Караиванова.

Депутатите решиха да бъде направена и информационна система за получените обезщетения за безработица на база придобит стаж в чужбина.